"В продължение на 30 години една от най- красивите сгради в Пловдив тънеше в мизерия и разруха, бе свърталище на наркомани и скитници. Сега, когато сме на прага да възстановим тази ценност, се сблъскваме с крайни форми на демагогия и откровенни лъжи. Понякога имам чувството, че в България е по-добре да не правиш нищо, отколкото да се опитваш да промениш средата, която всички ние обитаваме". Възмущението е на бизнесмена Цветан Пулев, който е един от собствениците на бившата тютюнева фабрика на Мирдас и Ставридис в полите на Сахат тепе, а поводът е внушението, прокарвано от общински съветник от БСП, че заради строежа, на Сахат тепе се рушат скали, извършват изкопни дейности, в нарушение на Плана за опазване на Дановия хълм. 

Пулев разказва, че скалите в задния двор на бившата тютюнева фабрика са били взривявани по времето на социализма, когато там са били изградени столова и спални за работниците. Сега тези постройки са съборени. "Ние единствено съборихме сградите и разчистихме терена. Съжалявам само, че не снимахме дупките от взривовете, за да видят всички, какво е правено. А това , че къртим тепето са пълни инсинуации, тъй като над хотела има още две улици, на които има построени десетки къщи и и кооперации" казва предприемачът. "Разполагаме с разрешителни от всички институции, спазваме всяка буквичка от предписанията. До този момент няма констатирано нито едно нарушение. Очевидно обаче това не се харесва на определени хора" коментира той. Доволни са и съседите, които искат да видят улицата в стария й блясък. 

Самият Пулев признава, че от години е имал мечта да възстанови старинната сграда и да върне духа на една от най- аристократичните улици на Пловдив - "Ангел Букорещлиев". Прави го заедно с друг пловдивски бизнесмен - Илиян Филипов, собственик на транспортната компания ПИМК. 

За реставрацията се обръщат към софийската архитектурна компания  "Бюро" и пловдивския им партньор "RT Consult". Хотелът се реставрира, запазвайки аристократичната фасада на фабриката, съчетан с модерен и елегантен вътрешен дизайн. Проектантите са направили отливки на всички корнизи и характерни орнаменти на сградата, за да ги съхранят при строителството. Очаква се хотелът да отвори врати в началото на 2020- та година. 

Преди...

... и след!

ИСТОРИЯТА НА ШЕДЬОВЪРА

Предишният собственик на фабриката на Мирдас и Ставридис е бил Филип Хауърд. Две години англичанинът безуспешно се е борил с местната и централната администрации, но след като не успял да получи необходимите за реконструкцията документи, вдигнал ръце. 

Настоящите собственици са преминали  през иглените уши на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) и имат всички необходими разрешителни. 

Сградата е изоставена през 1988 г. и в продължение на 30 години е известна като "Къщата на духовете". Построена е през 1890 г. от тютюнотърговците  Димитър Ставридис и Димитър (Маринов) Мардас по проект на италиански архитект. За времето си Фабрика „Орел” за тютюн и папироси  е една от най-големите и най-модерни в България. В тази сграда са създадени и първите български пури, рекламирани на Първото земеделско-промишлено изложение в Пловдив през 1892 г.

В самото начало на ХХ век „Орел“ е купена от италианския индустриалец Карло Вакаро, който докарва модерни машини и я превръща в най-голямата и модерна в страната. Петнайсетина години по-късно той я продава на Петър Дяков.

С тютюневата фабрика е свързана и друга история. Преди столетие тя е изпепелена от голям пожар, след който гражданите на Пловдив събират волни пожертвования, за да я възстановят. След 9 септември фабриката е национализирана и тук до 1988 г. се помещава шивашка фабрика, обзаведена със столова и бани за шивачките. Оттогава зданието е осъдено на самота и разруха. До скоро.