Уникалният архитектурно-исторически ансамбъл около източната порта на акрополната крепостна стена е един от символите на Пловдив. Около това място съществува порта от дълбока древност. Под нивото на уличната настилка се намират основи от римската епоха (вероятно от II в. сл. Хр.).

Първата порта на това място най-вероятно е била изградена още през 2 в. по време на римското управление на древния Пловдив. През 6 в. по времето на император Юстиниан укрепителната система на града е била укрепена, част от която е била и портата на мястото на Хисар Капия. Според различни източници от античната порта днес са останали само основите, а сегашния си вид тя придобива между 11 – 13 или 12 – 14 век. Използвана е строителна техника, която е типична за архитектурата на Втората българска държава: над свода на портата всеки камък е ограден с парчета червена тухла и споен с бял хоросан.

Хисар Капия губи своята значимост като отбранително съоръжение след нашествието на Османската империя. В района на Хисар капия като масивни основи за построяването на днешните възрожденски къщи са били използвани запазените зидове на някогашните крепостни стени в последния период на османско владение на града. Долните етажи на околните възрожденски сгради представляват оцелелите през вековете градежи от крепостта. В началото на 20 в. портата е укрепена с цел нейното запазване. Днес тя е една от основните туристически забележителности на Пловдив.

Сегашният вид на портата се определя от доминираща средновековна структура от XI-XIII в. Над външната арка добре личи специфичен градеж, който обгражда всеки камък с парчета червена тухла, споени с бял хоросан – нещо типично за българското строително майсторство от периода на Втората българска държава.

Към този ансамбъл се отнася и откритата четириъгълна кула под олтара на църквата Св. Константин и Елена, която дълги години е служила като крипта (костница) и още по-на юг от църковния комплекс е видим голям участък от крепостната стена с кръгла кула от V-VI в. по времето на император Юстиниан Велики.