Прокуратурата: Разследването за незаконното събаряне на къщата на Куцоглу е в активна фаза

Автор: Парашкева Иванова 36
Прокуратурата: Разследването за незаконното събаряне на къщата на Куцоглу е в активна фаза

Разследването за незаконното събаряне на емблематичната къща на Куцоглу зад Община Пловдив е в активна фаза, съобщиха от прокуратурата. В началото на юни тази година бившата детска градина, проектирана от арх. Йосиф Шнитер, бе съборена до основи от строителя  „Неокор Билдинг” ЕООД. Сградата бе паметник на културата с категория „Ансамблово значение”. 

Собствениците на имота, които са го закупили от наследниците на прочутия пловдивчанин, са имали съгласувано с Националния институт по паметници на културата разрешение за укрепване на къщата , с ангажимент за запазване на фасадите. Вместо да изпълнят ангажимента си, инвеститорите сринаха цялата къща.   

След вандалския акт строителното разрешение на "Неокор Билдинг" бе отнето, а комисия от район "Централен" направи оглед и внесе сигнал в прокуратурата. Предписанията на експертите са да бъде извършена промяна на документите по време на строителство, да се изготви нов проект, с който да бъде възстановена в първочалния си вид сградата. Това са вписали в протокола регионалните инспектори на Министерството на културата. 

В ОКръжна прокуратура е образувано досъдебно производство по чл. 277а ал. 4 за осъществяне на нерегламентирана дейност в защитена територия за опазване на културното наследство. Едната техническа експертиза вече е готова, в момента се очакват резултатите от втората експертиза. 

Разпитани са множество свидетели. Наблюдаващ прокурор е Атанас Янков. Наказанието по този член е до 5 години затвор и до 10 000 лева глоба.

„Изпитах тъга, когато разбрах, че къщата на арх. Йосиф Шнитер e съборена.  Пловдив загуби частица от своята автентичност,  а автентичността е едно от най-важните качества на един паметник на културата.” Това каза авторът на проекта арх. Румяна Пройкова по повод съборената къща на ул. „Гладстон” 12.

Арх. Пройкова разказа, че като автор на идейния проект за възстановяване и реставрация на сградата заедно с колегите си е извършила немалко изследователска работа, за да съберат достатъчно информация за сградата.

„Опитахме да съберем всички материали и да възстановим фасадата, такава каквато е била според архивите. Това са стари фотоси, писмени източници. Снимките бяха най-вече от архива на Националния институт за недвижимо културно наследство, от досието на сградата, правено от сътрудниците на някогашния Национален институт за паметниците на културата. Открихме и литературни източници. За съжаление, сега на ул. „Гладстон” 12 не остана нищо”, каза Румяна Пройкова.

Тя допълни, че статутът на страдата – паметник на културата от ансамблово значение, е позволил в идейния проект да се заложи на спасяването на фасадата чрез стоманобетонни елементи, които да се позиционират във вътрешността.  Към тях да се прихване съществуващата стена. 

Преди да бъде съборена,  красивата сграда, проектирана от арх. Йосиф Шнитер, бе собственост на старата пловдивска фамилия Обрейкови. Тя бе съхранена от набези и за щастие не последва съдбата на други архитектурни паметници да бъде изпепелена. Макар и с жестоки рани от времето, в продължение на години великолепната къща, улавяше погледите на ценителите.  

Жилищната сграда, която през годините е ползвана и за детска градина, е архитектурно-строителен паметник на културата от новото време с категория „Ансамблово значение”. Проектирана е от арх. Йосиф Шнитер и е построена по заръка на Васил Куцоглу. Забележителният родопчанин и тютюнотърговец използвал сградата, когато пристигал в Пловдив по различни дела. Васил, Георги и Константин са синове син на щедрия дарител Анастас Куцоглу.

Първоначално Анастас разработил тютюневата фирма „Братя Куцоглу”. Успял да въведе в бизнеса сина си Васил, който заедно с брат си Константин основал акционерното дружество „АКА” през 1921 г. Като достоен немски възпитаник Васил успял да разработи фирмата и се превърнал в един от сериозните играчи на тютюневия пазар у нас, в Гърция и Турция, търгували и в Холандия и Германия. В Пловдив имали клон на бизнеса. Годишните приходи на „АКА” надхвърлили 30 млн. лв. Дружеството работело успешно и през 30-те години на 20 в., когато Васил се оттеглил първо в Австрия, а после и в Швейцария. Той бил най-образованият сред синовете на Анастас Куцоглу. Починал през 1975 г.Посмъртно през 1989 г. у нас са издадени неговите „Спомени и размисли”, писани в Швейцария, разказва театроведът и изследовател Пенка Калинкова.

Васил оставя наследството си на своите племенници. Сред тях са и децата от брака на сестра му Недялка с Лулчо Обрейков, брат на създателя на Пловдивския мострен панаир Обрейко Обрейков, председател на Търговско-промишлената камара. 

 

Новини

Подобни новини

Вашият коментар през Facebook

Изпрати новина