Списък с 290 сгради в Пловдив, които имат потенциала да бъдат обявени за паметници на културата, ще внесе в Националния институт за недвижимо културно наследство инициативен комитет от общественици. Зад идеята стоят арх. Петкана Бакалова, проф. Мария Шнитер, Лалка Обрейкова, Снежана Фурнаджиева, арх. Владимир Петров и адвокат Михаил Екимджиев.
Сградите основно са в историческия център на града и основно са от края на 19 и началото на 20 в. За всяка от включените в списъка къщи е събрана информация и снимков материал.
„В основата на това проучване е младият ни колега арх. Владимир Петров, който е свършил изключителна работа. Всички знаем, че има сериозни пропуски в декларирането на сгради в Пловдив. В същото време в последните 30 години има сериозно и повсеместно разрушаване на недвижимо културно наследство с аргумент, че са в лошо състояние. Защо лошо – не е ясно”, разказва арх. Петкана Бакалова.
Така се достига до ситуацията сгради, които имат по-ниска художествена стойност да стават ценни, защото носят следите на времето.
„Идеята ни е да бъдат запазени като ансамбли, защото ще дават мащаб и характеристика на средата, ще показват визията на даден исторически период. И макар някои от тях да са с по-бедна декорация, носят следите на времето и са част от недвижимото културно наследство. То запечатва социални, икономически и обществени отношения. Архитектурата е елемент за социално влияние и тя много ясно показва къде е властта и къде са парите във всяка една епоха. Като започнем от фараоните с пирамидите, минем през агората в древна Гърция и Римската имерия, продължим през средновековните катедрали, когато властта е в църквата. В момента, когато светската власт става по-силна през Ренесанса, порастват дворците и стават по-богати, а църквите се смаляват, макар и пак да са богати. А днес най-атрактивните съвременни сгради са корпоративните, не правителствените”, разказва арх. Бакалова.
Тя е категорична, че архитектурата е ясен запис на икономическите и социалните процеси и не е просто сбор от сгради, а разказ за една епоха.
„Трябва да го запазим този разказ. Не просто богатите къщи от една епоха, трябва да съхраним всякакви, само така ще имаме история. Да запазим мащаба и характеристиките на средата”, казва още арх. Бакалова.
Тя отчита една много видима и тъжна тенденция. Всяко следващо поколение отрича предшествениците си. Дава пример с каменна къща, върху чиито фасади е нанесена груба мазилка, позната от селските къщи. Върху нея пък най-новите ѝ обитатели полагат изолация и силикатна мазилка. Така от красивата каменна къща не остава и помен.
„Част от заличаването на историята се крие точно в това - липса на отношение”, казва Бакалова.
Заедно със съмишлениците си от инициативния комитет обаче се надява, че битката за автентичния Пловдив ще завърши успешно и Националният институт за недвижимо културно наследство ще задвижи процедурата 290-те сгради в списъка ще бъдат защитени и включени в списъците за недвижимо културно наследство.