Фрагмент от почетна статуя на виден филипополски гражданин откри археологът Мая Мартинова-Кютова по време на разкопките в Одеона. От запазената част от надпис на старогръцки върху каменната находка става ясно, че на него му е дадена така наречената проедрия - правото и привилегията да стои на първия ред в театъра. Това са почетните места за най-заслужилите административни и политически люде в древния град.
Запазено е и едно име, което досега не сме го срещали в други надписи – Созипатър. Има два варианта - този Созипатър или да е почетеният със статуята, или е бащата на почетения, т.е. „Созипатър, баща на…”. Въпросът е, че имаме едно име, което за първи път се среща във Филипопол, разказа Мая Мартинова-Кютова. Надписът е разчетен от един от най-авторитетните български епиграфи Николай Шаранков.
Разкопките на Одеона вървят вече втори месец. Те са планирани и са във връзка с консервацията и реставрацията на паметника в сърцето на Пловдив. Екипът на Мая Мартинова-Кютова, заедно със студентите стажанти от Пловдивския университет със специалности „История” и „Археология” с ръководител д-р Божидар Драганов, работиха в един непроучен по време на разкопките през 2012 г. сектор.
Става дума за улицата, която минава източно от Форумния комплекс, тъй наречената Cardo Maximus. С разкриването й ще бъде осъществена съвсем естествено връзката с Епископската базилика.
Това е целта – да се направи връзка между двата обекта. Това беше планирано за миналата година, но не успяхме. С остатъка от финансирането на 2017-а в момента работим . Две са основните главни улици според римското градоустройство в античния град. Това са тъй наречените cardo maximus и decumanos maximus. Тези две улици се пресичат източно от градския площад, разказаха археолозите.
В зоната специалистите проучиха римската уличната настилка, а върху нея с изненада откриха много големи отломъци от фасадни стени. Става дума за остатъци от сгради, запазени и до Средновековието.
Както установихме, те са били с много голяма височина над улицата. Става дума за тухлени сгради. Има и части от засводени конструкции. Смятаме, че това е източната фасада на Одеона към улицата cardo maximus. Става дума за главна фасада. Имало е портик, защото открихме елементи от колони, от капители. Т.е. фасадата на Одеона към улицата от изток е била с ордер и входове. Не само един. Това са били официалните входове на Одеона - от изток, от тази улица, която проучваме. В зоната на разкопките разкрихме един вход със запазени прагови блокове, който води към южната галерия на Одеона, разказа Мая Мартинова-Кютова.
Археолозите са открили доста монети и фрагменти от керамика. Регистрирали са културни пластове от Средновековието и Османския период, което говори за едно много продължително обитаване на едно и също място.
Заедно с разкопките успоредно върви и реставрацията и консервацията на Одеона. След приключването на цялостната работа на обекта автентичната мраморна настилка върху орхестрата ще бъде съхранена. Ще бъдат иззидани малък участък от свода в подземната южна галерия, за да бъде монтирана стъклена витрина с входна врата, както и засводяването в подземната източна галерия, за да бъде отстранена временна метална подпора. Ще бъде монтирана лека ажурна стълба, която ще служи за подход от нивото на орхестрата – протранството между сцената и зрителите, където в древността е стоял хорът, към скенето – сценичната постройка. Одеонът ще бъде осветен и оборудван със съвременни информационни технологии. Ще го обслужва сграда за охрана и за продажба на билети.
Одеонът на Филипопол е открит през 1988 г. от археолозите З. Димитров и Мая Мартинова. С финансовата подкрепа на фондация Левентис през 2002 г. са извършени консервационно-реставрационни дейности по изработен оп покойната арх. Вяра Коларова и арх. Румяна Пройкова проект.
До 2016 г. в археологическия обект са иззидани седалките до диазома по образец от първите три реда, положена е настилка от плочи върху всички подземни пространства, изградена е метална стълба към входната източна галерия, стлби и площадки към сценичния канал, площадка над експозиционния прозорец, под който се виждат ранни градежи.
Ситуиран в североизточния ъгъл на Античния форум, Одеонът съдържа всички елементи на покрита антична театрална сграда. Най-добре запазени са останките от последното му формление, датирано от средата на III век и свързано с преустройството на опожарената сграда след готските нашествия в 251 г. В разкритите останки на Одеона са разграничени четири строителни фази от I до IV в. след Христа. Първоначалната функция на театъра е била за булевтерион – седалище на градското събрание, а по-късно е пригодена за театрална сграда за културни прояви.
Одеонът като част от Античния форум има статут на „национален паметник на културата“.Трипластово противоударно стъкло пази безценния Одеон на Филипопол благодарение на реставрационната и консервационната работа на археологическия обект. Специалистите вече монтираха масивното покритие над сценичния канал. Това са само част от мерките, които специалистите от „Рестрой” начело с инж. Константин Константинов – експерт с дългогодишен опит в възстановяването на паметници на културата, ще предприемат, за да превърнат Одеона в атракция за туристите.
След приключването на цялостната работа на обекта автентичната мраморна настилка върху орхестрата ще бъде консервирана и съхранена. Ще бъдат иззидани малък участък от свода в подземната южна галерия, за да бъде монтирана стъклена витрина с входна врата, както и засводяването в подземната източна галерия, за да бъде отстранена временна метална подпора. Ще бъде монтирана лека ажурна стълба, която ще служи за подход от нивото на орхестрата – протранството между сцената и зрителите, където в древността е стоял хорът, към скенето – сценичната постройка. Одеонът ще бъде осветен и оборудван със съвременни информационни технологии. Ще го обслужва сграда за охрана и за продажба на билети.
Одеонът на Филипопол е открит през 1988 г. от археолозите З. Димитров и Мая Мартинова. С финансовата подкрепа на фондация Левентис през 2002 г. са извършени консервационно-реставрационни дейности по изработен оп покойната арх. Вяра Коларова и арх. Румяна Пройкова проект.
До 2016 г. в археологическия обект са иззидани седалките до диазома по образец от първите три реда, положена е настилка от плочи върху всички подземни пространства, изградена е метална стълба към входната източна галерия, стлби и площадки към сценичния канал, площадка над експозиционния прозорец, под който се виждат ранни градежи.
Ситуиран в североизточния ъгъл на Античния форум, Одеонът съдържа всички елементи на покрита антична театрална сграда. Най-добре запазени са останките от последното му формление, датирано от средата на III век и свързано с преустройството на опожарената сграда след готските нашествия в 251 г. В разкритите останки на Одеона са разграничени четири строителни фази от I до IV в. след Христа. Първоначалната функция на театъра е била за булевтерион – седалище на градското събрание, а по-късно е пригодена за театрална сграда за културни прояви.
Одеонът като част от Античния форум има статут на „национален паметник на културата“.
