Архитектурната перла на Пловдив търси своето ново име. Собствениците й са решили пловдивчани да кръстят най-новия хотел в града. 

Една от перлите на тютюневата индустрия в града – фабриката на Мирдас и Ставридис в полите на Сахат тепе, се събужда за нов живот след 30-годишно запустение. Сградата на ул. "Ангел Букорещлиев 15, която тънеше в разруха, скоро ще бъде превърната в страхотен хотел в старинен стил, който ще бъде с гледка към Античния театър и Стария град. 

Двама предприемачи – Цветан Пулев и Илиян Филипов, водени от любовта си към старинната пловдивска архитектура, са обединили усилия да възродят построеното през 1890 г. здание за нов живот.

По този повод те попитаха пловдивчани какво име да носи хотелът, който е на емблематично място. 

В периода от 1 до 14 юли хората те изпращаха своите предложения, а до 18 август можеха да гласуват за няколко от имената, селектирани от комисия, в която влязоха архитект и общественици.

Спорде предварителните условия, днес беше извършено теглене за голямата награда -  iPhone XS MAX, която отиде при Самуел Панков. Ето и видео от самото теглене. 

През седмиците на играта бяха раздадени 14 спа уикенда за двама в хотел "Форум" в Слънчев бряг.

Скоро ще бъде обявено и името на най-новия хотел под тепетата. Желанието на собствениците е името да бъде свързано с историята на мястото, на което ще се издига емблематичната сграда. 

Някога тя е била най-голямото, модерно и добре оборудвано тютюнево предприятие в България, собственост на италианеца Карло Вакаро, създадено на базата на бившата фабрика „Ставридис”. Заради силната конкуренция през 1909 година. Вакаро основава акционерното дружество „Съединени тютюневи фабрики”, известно по-късно като „Картела”. Това дружество обхваща две трети от тютюневата промишленост в страната и около 35% от обработката на тютюна.

По време на Първата световна война Карло Вакаро е принуден да продаде фабриката си и да напусне България. Тогава в града се появява хасковският фабрикант Петър Дяков. Дяков купува предприятието и първокласната техника на Вакаро. Сближава се с неговия син Едмондо, който му става съдружник в акционерно дружество „Егейско море”. Но фабриката му изгаря. Благодарение на приходите от тютюневата си фабрика в Харманли, Дяков успява да възстанови сградата на „Беломорска България” и регистрира фирмата „Дякови събирателни тютюневи фабрики”.

ПЛАНОВЕТЕ

"В продължение на 30 години една от най-красивите сгради в Пловдив тънеше в мизерия и разруха, бе свърталище на наркомани и скитници. Сега, когато сме на прага да възстановим тази ценност, се сблъскваме с крайни форми на демагогия и откровени лъжи. Понякога имам чувството, че в България е по-добре да не правиш нищо, отколкото да се опитваш да промениш средата, която всички ние обитаваме". Възмущението е на бизнесмена Цветан Пулев, който е един от собствениците на бившата тютюнева фабрика на Мирдас и Ставридис в полите на Сахат тепе, а поводът е внушението, прокарвано от общински съветник от БСП, че заради строежа, на Сахат тепе се рушат скали, извършват изкопни дейности, в нарушение на Плана за опазване на Дановия хълм. 

Пулев разказва, че скалите в задния двор на бившата тютюнева фабрика са били взривявани по времето на социализма, когато там са били изградени столова и спални за работниците. Сега тези постройки са съборени. "Ние единствено съборихме сградите и разчистихме терена. Съжалявам само, че не снимахме дупките от взривовете, за да видят всички, какво е правено. А това, че къртим тепето са пълни инсинуации, тъй като над хотела има още две улици, на които има построени десетки къщи и кооперации", казва предприемачът.

"Разполагаме с разрешителни от всички институции, спазваме всяка буквичка от предписанията. До този момент няма констатирано нито едно нарушение. Очевидно обаче това не се харесва на определени хора" коментира той. Доволни са и съседите, които искат да видят улицата в стария й блясък. 

Самият Пулев признава, че от години е имал мечта да възстанови старинната сграда и да върне духа на една от най- аристократичните улици на Пловдив - "Ангел Букорещлиев". Прави го заедно с друг пловдивски бизнесмен - Илиян Филипов, собственик на транспортната компания ПИМК. 

ИСТОРИЯТА НА ШЕДЬОВЪРА

Предишният собственик на фабриката на Мирдас и Ставридис е бил Филип Хауърд. Две години англичанинът безуспешно се е борил с местната и централната администрации, но след като не успял да получи необходимите за реконструкцията документи, вдигнал ръце. 

Настоящите собственици са преминали  през иглените уши на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) и имат всички необходими разрешителни. 

Сградата е изоставена през 1988 г. и в продължение на 30 години е известна като "Къщата на духовете". Построена е през 1890 г. от тютюнотърговците  Димитър Ставридис и Димитър (Маринов) Мардас по проект на италиански архитект. За времето си Фабрика „Орел” за тютюн и папироси  е една от най-големите и най-модерни в България. В тази сграда са създадени и първите български пури, рекламирани на Първото земеделско-промишлено изложение в Пловдив през 1892 г.

В самото начало на ХХ век „Орел“ е купена от италианския индустриалец Карло Вакаро, който докарва модерни машини и я превръща в най-голямата и модерна в страната. Петнайсетина години по-късно той я продава на Петър Дяков.

С тютюневата фабрика е свързана и друга история. Преди столетие тя е изпепелена от голям пожар, след който гражданите на Пловдив събират волни пожертвования, за да я възстановят. След 9 септември фабриката е национализирана и тук до 1988 г. се помещава шивашка фабрика, обзаведена със столова и бани за шивачките. Оттогава зданието е осъдено на самота и разруха. До скоро.