Автор: Виктория Петрова, Trafficnews.bg

Започвам този разказ с искреното си възмущение и с една уговорка - нямах никакво намерение да отразявам журналистически тази ситуация преди тя да се превърне в казус от системен разряд. 

Минути след 18 часа, вторник, преминавам по източния тротоара на ул. "Петко Д. Петков", през сградата на Четвърто районно управление в Пловдив, посока църквата "Св. Петка". 

Непосредствено до оградата на храма, която от своя страна е разположена на има няма 10-15 метра от загражденията на полицейската сграда, забелязвам лежащ на земята човек. 

Мъжът е легнал настрана, до него има еднолитрова изпита бутилка от водка, найлонова торба и локва повръщано. Самият лежащ е облечен само с къси гащи, иначе е гол и бос. В дисонанс с картината, той има поддържан външен вид - тялото му е добре оформено, мускулесто, без една драскотина по него, чисто. Косата му е късо постригана, брадата поддържана. След кратки логически пресмятания на факти и обстоятелства от картината, която възприемам, вече съм убедена, че мъжът не е бездомник. 

Приближавам се до него предпазливо и се опитвам да вляза в контакт. Хипотезата ми, че мъжът не спи, а просто е пиян до несвяст, бързо се потвърждава. След няколкоминутни опити от моя страна да осъществя комуникация, мъжът вдига леко глава, ала не реагира и отново я строполява. 

Прехвърлям вариантите за реакция в главата си. Нямам никакво намерение да правя от една нещастна съдба сензация, но изпитвам дълг да помогна граждански на човека, който впрочем може да бъде роднина, приятел и близък на всеки от нас. И обратно - никой не е застрахован да изпадне в аналогична ситуация. Притесненията ми гравитират основно върху обоснованото предположение, че ако мъжът се обърне по гръб може да си глътне езика, да изпадане в безсъзнание или в амок.

Имам два варианта - да направя няколко крачки до районното и да повикам служител на реда или да се обадя на 112. Изхождайки от жизнения и професионалния ми опит, вероятността да се спра на първата опция клонеше към минус безкрайност, тъй като опитът сочи, че сигналите по спешния телефон винаги се разглеждат с приоритет. Освен това от първостепенна важност бе да дойде линейка.

Обаждане към 112 осъществявам в 18:24. Подавам сигнала, привнасяйки пълни детайли по гореописаната ситуация, включвайки съображенията си по отношение на състоянието на мъжа. Посочвам, че съм на метри от 4-ти РПУ. От централата за спешни случаи потвърждават, че ще изпратят екип от въпросното управление - само да изляза на улицата и да им махна. 

Аз посочвам, че няма как да не ни забележат, защото ние сме почти там, но се съгласявам да постъпя така. Успокоена, че ще има положителна развръзка, обръщам внимание и на останалите детайли. Хора вървят, виждат и се извръщат от лежащия. Една жена обаче стои в колата си на метър, на отворен прозорец, и проследява всяко мое действие. Осъзнавам, че тя през цялото време е била там. Жената сама влиза в контакт с мен и ми разказва, че тя е забелязала мъжа още в 17 часа в това състояние. Синът ѝ потърсил съдействия от полицията, но му отказали - сигналът не бил за тях, споделя тя.

След 10 минути два патрулни автомобила излизат от паркинга на Четвърто и аз, впечатлена от бързите им действия, бързам да помахам на колите. Изглеждат ме като досаден полтъргайст и продължават в друга посока. След няколко минути получавам обаждане от 4-то РПУ. Мъжът не се представи, но ме попита аз ли съм подала сигнала - потвърдих. Помоли ме отново да разкажа за какво става дума и изказа предположение, че мъжът е от "обичайните заподозрени", които битуват в подобно състояние по земя, пейки и градинки в района. Аз настоях, че не ми изглежда присъщо за него поведение. 

"Два екипа отидоха по сигнал в махалата за силна музика. Знаете как е лятото. После като се прибират ще минат да видят какво е положението", казва ми той, а при мое настояване дали да изчакам, получавам отпусно - "отивайте си, не е ясно колко ще продължи в махалата, да не ви задържаме". Да, но аз не помръдвам. Ще чакам, за да се уверя, че някой ще откликне. 

Вече недоумявам как е възможно от неустановено време, но със сигурност повече от час и половина, някой да лежи под носа на районното управление в неадекватно състояние и никой да не се притече. Пълна липса на интерес и отявлена форма на омаловажаване на ситуацията. 

Разказвам на моята спътничка, която продължава да стои в очакване на мъжа да бъде оказана помощ, за разговора ми с Джон Доу от 4-то РПУ. Информацията я попарва и жената прави логичен извод: "Значи силната музика е приоритет пред живота на един човек". 

Ами, изглежда е напълно права. 10 минути преди 19 часа патрулите се връщат, а едният се отбива при нас. Излизат двама униформени, които дори не ни поглеждат - отиват до лежащия, който впрочем през цялото време остана в тази поза, и започват да му подвикват "Аре бе, ставай бе", но "изненада" - той не реагира. 

Започна въртене на телефони, а високите императивни децибели, насочени към пияния, продължиха. Мъжът все още не реагира, затова единият полицай се опита да му даде сериозен аргумент в полза на ставането - изплю му се в лицето. Ами какво по-рационално, човешко, морално, етично и ефективно действие да приложиш освен да хвърлиш биологична течност върху лежащия неадекватен на земята?! Реших, че ми се е привидяло, но в същия момент засякох изумения поглед на другата жена, с която започнахме да обсъждаме как е възможно да подлагат неадекватен човек на такова унижение. 

След още няколко опита полицаите се оттеглиха до служебния си автомобил и продължиха да водят разговори. Междувременно мъжът започна да прави опити да се изправя. Асимилирайки присъствието на униформените, той даде всичко най-добро да се стегне и понечи няколко пъти да се изправи - последният опит бе успешен. Направи няколко крачки и пак се строполи на земята с метър по-надолу. 

Междувременно униформените бяха извикали линейка, която пристигна. Часът е 19:05. Медиците свалиха носилка и започнаха да правят опити да контактуват с мъжа, изправиха го на крака. До колкото успяхме да чуем като странични наблюдатели, той успя да изговори, че има жена и дете и че живее в района, а те му предложиха да го закарат. Качиха го на линейката /19:15/ и потеглиха - в каква посока не мога да бъда категорична. Факт е обаче, че мъжът беше за една качествена промивка в токсикологията. 

Полицаите от своя страна се върнаха към колата, паркирана до нас, и за да титулуват гражданското ни самосъзнание с насмешка констатираха "прекрасно начало на смяната". 

Защо разказвам този казус? Заради равносметката, която образно е следната:

1/ Минимум 2 часа, максимум - никой не смее да догади, са необходими на служителите на МВР да обърнат внимание на лежащ човек в безпомощно състояние на метри от оградата на районното управление. 

2/ Апатията на минувачите за нечия съдба е също толкова категорична /по подобие на тази на органите на реда/, като премахнем от уравнението моята солидарност и тази на спътничката ми. 

3/ "Силната музика е с приоритет пред човешкия живот".

4/ Изплюването върху пиян и неадекватен човек е основно техническо средство или способ за разрешаване на всички проблеми в ценностната система и в длъжностната характеристика на полицая, който го приложи. Разсъждавам дали поливането с кофа не бе все пак по-доброто решение, ако методологията повелява така. 

5/ Никога не смейте да безпокоите служителите на реда, особено когато застъпват смяна, защото са особено чувствителни по отношението на това изконно време, създадено за далеч по приятни занимания. 

6/ Проблемите се решават като се отървем от тях, в никакъв случай не ги решаваме - само ги изритваме. И още едно важно правило: "Има сигнал - има проблем, няма сигнал - няма проблем!" - без оглед дали в обективната действителност съществува такъв. 

Пропускам ли нещо? Социалния и системния проблем. Това, че сме претръпнали към създания лежащи по улицата, дотолкова че мозъкът ни отказва да ги нарече хора. Че "обичайният контингент" не е проблем, а естествена среда. Че безхаберието е пропило някои структури до такава степен, че да приемат с досада, с немара и раздразнение всеки дръзнал да ги обезпокои - както създателя на казуса, така и неговите докладчици.

Не искам да намесвам емоциите си, затова изнесох фактите. За някои, защитаващи желязната ръка на властта, вероятно по-прагматичните варианта са - човекът да бъде оставен на произвола на съдбата му, нали той си е докарал участта, или пък полицаите даже са били либерални като не са упражнили насилие върху лежащия... въобще мирогледи - безброй. За мен ситуацията е недопустима, човещината - липсваща, отговорностите - неспазени, поведението - безочливо. 

Завършвам този разказ с искреното си възмущение и с три въпроса - ако мъжът бе паднал няколко метра по-встрани, в територията на сградния фонд на 4-то РПУ, щеше ли ситуацията да бъде различна? Ами ако човекът бе издъхнал, докато някой реши да му обърне внимание, щяхме ли да мерим с друг аршин? Ами ако мъжът беше вашият баща, брат, син, приятел, сродник?

***

Материалът отразява позицията на автора, която е вдъхновена и съобразена със закона на МВР, в който изрично е разписано:

Чл. 2. Дейността на МВР е насочена към защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението.

Чл. 3. (1) Дейността на МВР се осъществява въз основа на следните принципи:
1. спазване на Конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна;
2. зачитане и гарантиране на правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство;
5. обективност и безпристрастност;