Делото за разрушаване на тютюневия склад на ул. "Одрин" 8 бе прекратено днес. Въпреки че процесът бе на финала си, съдът констатира нарушения в процедурата, които биха могли да доведат до отмяна на присъдата. За да не се стига дотам, съдия Розалия Шейтанова разпореди процесът да започне отначало. 

След изслушване на свидетелските показания и експертизи по делото бе констатирано, че обвинението по делото трябвало да се разгледа от един съдия, а не от състав, включващ заседатели. Процесуалното нарушение бе установено от съдеята по делото. Оказа се обаче, че е изтекла и абсолютната давност по обвинението, че Георги Бранеков и Александър Николич са използвали документ с невярно съдържание, за да получат строително разрешение за преустройството на склада в хотел и да го съборят. При започване на новия съдебен процес двамата ще носят отговорност само за събарянето на част от сградата. 

Очаква се делото да започне от начало през септември. Предстоят нови разпити на вещите лица и свидетелите. 

Противоречията са е толкова големи, че още по време на заседанието прокурорът Делян Пинчев заяви, че  е „разколебан” в обвинението.  Документите, които се появиха по време на съдебното следствие, както и обърканите обяснения на служителите от НИНКН, очевидно бяха причината за несигурността на прокурора. В крайна сметка по време на цялото съдебно следствие не се намери някой, който да може да отговори на въпроса : „Паметник на културата ли е събореният склад?”

Още в разгара на скандала  инвеститорите бяха категорични, че  не са получавали от Министерството на културата официален документ, който да доказва, че сградата на „Одрин” 8 е паметник на културата.

Документът, с който „Одрин 8” разполага е официалната карта на Министерството на културата, която казва, че сградата на улица „Одрин” 8 в Пловдив не е паметник на културата. Причината за това е грешка допусната в далечната 1973 година, когато в груповия паметник на културата е включена отсрещната сграда. Складът никога не е обявяван за самостоятелен паметник на културата, но е трябвало да попадне в ансамбъл от сгради, обявени за групов паметник.

Въпросното удостоверение е издадено от Националния институт за недвижимо културно наследство, като там е записано,  че  сградата на ул. „Одрин“№8, квартал 165, планоснимачен №610 в Пловдив не притежава статут на единична недвижима културна ценност по Закона за културното наследство и че е „извън охранителната зона“ на архитектурно-строителна недвижима ценност „Тютюнев склад“ на ул. „Одрин“.

До тук обаче статута на сградата продължава да е неясен и няма категорични данни, че тя попада в зоната на културния паметник. 

Александър Николич и Георги Бранеков  в обясненията си пред съда заявиха, че не са знаели, че съборената от тях сграда е със статут на недвижима културна ценност и че попада в защитена територия. „Няма как да намерим инвеститор, който да направи музей в тази сграда. Възложихме на голяма фирма да направи пълна проверка на статута на сградата. Те стигнаха до решението на това място да има хотел от интернационален характер. Подписахме договор с Хилтън. Попитахме всички институции за този имот. Хилтън също са направили много подробна проверка на имота дали е паметник на културата. През 2010 г. от НИНКН е взет документ с едно съдържание, а през 2013 г. е  входиран в общината документ с друго съдържание.  И на двата документа седи името ми, подписа ми и „вярно с оригинала”, обясни Александър Николич.

Проектът „Хилтън” предстои да бъде реализиран. Хотелът ще запази фасадата на бившия тютюнев склад , която предстои да бъде възстановена, а композицията ще бъде ансамбъл от стара и нова архитектура.  

Това е първочалният проект на архитектурно бюро "ЕР ТЕ Консулт", който ще претърпи известни промени, преди отново да бъде внесен в общината. 

Припомняме, че преди две години, багери започнаха да рушат фасадата на емблематичната сграда в ранно неделно утро. Преди институциите да реагират, група млади пловдивчани образуваха жива верига, за да спрат разрухата. Преди намесата им обаче багерите бяха помели половината сграда, включително и стенописите на пловдивския художник Вълчан Петров. Вълнението на пловдивчани не доведе до моментална реакция на градските власти, които се опитаха да излязат от положение с прехвърляне на топката.

Трети обвиняем по делото бе пловдивкият главен архитект Румен Русев, който издъхна малко след старта на производството.