Едно време много пловдивски махали са придобивали имената на някой от първите заселници или на някоя от видните личности, живели там. До днес в народната памет обаче са останали само няколко имена – като махалата на Хаджи Хасан или Матинчеви градини. Но докато за основателя на Хаджи Хасан или Аджисана има поне две версии, то произходът на името „Матинчеви градини“ е безспорен. Трудно е днес да се очертае точно махалата, тъй като до началото на XX век там са основно градини – бахчи. Най -общо – това е периметърът около ресторант „Стадиона“ – впрочем и него го няма днес, може би трябва да дадем друг ориентир – Областната управа. Поне имотът на Теофан Матинчев може да бъде описан по спомените на Тодор Кочев, чийто прадядо – вахмистър Георги Сотиров Карадичков, е бил управител на имотите и водил своя невръстен правнук из това, което е останало.

Та според него границите са били между Мечкюрския път, Втора градска поликлиника, „Изворна“ („Д. Николаев“) – до Стария прелез. А къщата на майора е била на „Днепър“ 2. Искал да я купи един англичанин, който бил запленен от красотата ѝ– покривът е бил с пет ската, покрити с турски керемиди. Името на махалата дава Теофан Матинчев. Слава богу, наследниците на рода пазят документи, снимки, съставили са и родословно дърво. Преди време имах възможност да разговарям с две наследнички на Матинчевия род – Екатерина Палийска и Нели Матинчева, така че историческата част в този очерк почива на реални факти и безспорни спомени.

Майор Матинчев и жена му Родът Матинчеви е от Самоков, втори род Матинчеви в България няма. Един от наследниците в ново време е Евгений Матинчев, който през 90-те години беше заместник министър-председател в правителството на... Не помня на кого. Някъде около 1880-а четирима братя носят тази фамилия.

Най-големият, Теофан, завършва военна академия в Русия и се връща в България убеден русофил. Участва в опита за преврат срещу Батенберг, а в Пловдив попада като офицер в Девети конен полк и има чин майор. Жени се за Теофана и купуват градините в района, който получава неговото име.

Създава „образцови“ – така са наричани – овощни градини, вдигат и първата къща сред градините, която доскоро още стоеше, макар и грохнала, до днешното училище „Кочо Чистеменски“. Наричали са тази първа къща „Замъка“ – толкова е била впечатляваща едно време. Бил е много ревнив, а жена му била голяма красавица.

В родовата памет е останала историята как двамата се готвят за офицерски бал, тя се облича и се оглежда в огледалото, оглежда я и мъжът ѝ и казва: „Теофано, много си красива, няма да ходим никъде. Събличай се...“

Теофан Матинчев умира на 47 годни от туберкулоза. Жена му се заразява от него и умира 6 месеца по-късно. Оставят три дъщери: Вера, Веса и Йорданка, които са на между 2 и 12 години. Сирачетата постъпват в пансион, после учат в колежи и мечтаят да заминат за Америка.

В крайна сметка обаче се омъжват и остават. По-късно други Матинчеви заминават отвъд Океана, така че родът е представен и там. Теофан Матинчев е погребан в гробищата, които са били на обръщалото на Десетката, до Стадиона. Някъде към 1959-а ликвидират гробищата, булдозерите минават и не остава нищо. По това време разрушават Девети полк и затвора и при изравняването носят пръст от гробищата. Децата си играят в пръстта и откриват скелети. Така че костите на Теофан Матинчев вероятно потъват в земята под любимия му Девети полк.

Трите дъщери се оказват наследници на цяла махала, постепенно семействата им започват да продават къс по къс от образцовата градина, която се превръща в застроени улици.

В крайна сметка изникват 12 улици, които продължават да се казват „Матинчеви“ – плюс номера: първа, втора, трета... Постепенно им сменят имената. Главната улица е „Матинчева – трета“, днес „Никола Алваджиев“.

„Матинчева – седма“ става „Аврора“, но след прекръстването след 1989-а някой се сеща и днес тя пак се нарича „Матинчеви градини“ – без номер вече. През годините градините отстъпват място на разширяващия се град, който настъпва върху плодородната земя – първо с малки къщи, после с блокове...

Вахмистър Карадичков, за когото стана дума преди малко, развежда своя шестгодишен правнук из това, което едно време са били градини, сочи му местата на гераните, от които е вадена водата, някъде откриват запазено дърво и тогава радостта на стареца е голяма, той помни всички дървета. Постепенно обаче и те изчезват – отсечени заради поредната къща, пристройка или гараж.

Другият брат Тимотей Матинчев остава в Самоков, но тримата му синове се заселват в Пловдив. Един от наследниците основава тотото в Пловдив и го ръководи до 1971 година. По негово време се строи първият тотопункт в града – тото „Ботев“ срещу Пощата, северно, на ъгъла срещу Руската книжарница.

Освен 12 улици, на мястото на градините се строят училища – „Кочо Чистеменски“ е отпреди 40-а година, защото има спомени как там 41–42-а са настанени немски войници.

Към 1953 се строи стадионът „Девети септември“, макар той да е в друг бивш имот – градините на Джевизови. До стадиона се строи плажът „Девети септември“. До плажа е минавал ръкав на Марица, от него беше останало нещо като блато с тръстики, от които до късно децата правеха факли. На образувалия се остров между Марица и този ръкав са се плетели върбови рогозки, с които са се укрепвали бреговете на реката.

В началото на 60-те години започва строежът на импозантната сграда на ВИХВП.

Източник: откъс от „Запомнете Пловдив“ 5 на Евгений Тодоров

Снимки: Държавен архив Пловдив