Има план за възстановяване на един от най-старите и известни заведения в новата история на Пловдив. Става дума за бюфетът на Сахат тепе, който преди близо 1 век е събирал пловдивчани на маси с живописна гледка към целият град. Добрата вест бе обявена от районният кмет на "Централен" Георги Стаменов, който разказа за проекта за облагородяване на хълма.

Съдейки по архивните снимки, записки, документи и написаното от Никола Алваджиев в Пловдивска хроника - пловдивчани и гости на града са пиели кафето си в заведение на Сахат тепе още в далечната 1880 година. То се е намирало на един хвърлей разстояние от Часовниковата кула. 

"Кафене на Сахаттепе имало още в 1880. От градския „бомонд“ идвали тук по една стръмна уличка откъм „Джумаята“ да постоят на хлад в топлите летни вечери, да послушат военната музика, да изпият чашка кафе или пък „илимоната“, пише в Алваджиев.

В следващите няколко размирни десетилетия, съдбата на заведението, която се е намирало в старата турска барутница, не е много ясна, но през 1932, след конкурс на Общината, на мястото се строи бюфет, който започва да работи през 1933 година. Заведението функционира дълги години, като след преврата 1944 година го наименоват "Младежка  среща”. Години по-късно пловдивската власт отново решава да извърши реконструкция, в която се залага на Сахат тепе да бъде издигнат бляскав ресторант "Хеброс". Това обаче така и не се реализира, а през 1975 година сградата на бюфетът е разрушена.

"В бюджета за 2019 сме заложили средства облагородяване на Сахат тепе. Това включва цялостно подновяване на осветлението, изграждане на видеонаблюдение, частично възстановяване на алейната мрежа и обезопасителни парапети, както и всички елементи на градинското обзавеждане – пейки и т.н. Поради различни вандалски прояви към момента изграденото – чешми и социална инфраструктура, трудно се съхраняват. Буквално всяка седмица колегите от ОП "Градини и паркове" извършват ремонтни дейности.  Обезопасявайки зоната в инфраструктурен план, увеличавайки осветлението и обезпечавайки зоната с видеонаблюдение, считаме, че ще вдигнем нивото на сигурността. Така служителите на МВР и Общинска охрана, ще могат много бързо да реагират, както и да бъдат идентифицирани и задържани извършителите на противообществени прояви", поясни Георги Стаменов. 

Такава емблема на културния живот в Пловдив като заведението на Сахат тепе, макар и в днешно време малко известно на наследниците на града и фактически разрушено, си заслужава да бъде възстановена и именно такава идея включва планът за облагородяване на хълма. 

"Подадохме докладна с искане при възможност да бъде възстановен ресторантът на върха. По архивни данни той е бил първият ресторант в Пловдив – преди този на Бунарджика. Бил е изграден около 30-те години на миналия век. Бил е мъничък с изключителни гледки към нашия град. Ако имаме възможност през 2019 година, при интерес от бизнеса, ще търсим допирните точки, за да го възстановим. Това ще бъде една атракция за всички нас – да седне човек, да изпие едно кафе, да се любува на гледната. Това ще повиши не само качеството на преживяване на хълма, но и нивото на сигурност. Сахат тепе ще започне да бъде все по-предпочитана дестинация за отдих и почивка в Пловдив", посочи районният кмет. 

През идната година ще има повече яснота дали че се намерят кандидати за публично-частно партньорство за възраждане на едно от най-старите заведения в Пловдив. 

Междувременно, за да ви запознаем с атмосферата, ви предлагаме кратко експозе за атмосферата на пространството от Пловдивски хроники:

На върха на тепето, дето беше бюфетът, имаше полуразрушена ниска масивна сграда с цилиндрична форма. Желязната рамка на вратата още стоеше на мястото си, но бе така ръждясала, че от метала не можеше да се види нищо. Огромните панти, които висеха отстрани, показваха, че вратата ще да е била много тежка. По няколко стъпала се слизаше в тъмно влажно помещение цялото в плесен. Тук е било барутхането (барутницата) на табиите (укреплението) в турско време. Под сянката на два големи салкъма, които растяха отстрани, един възрастен арменец на име Дикран беше уредил малко кафене. Кому продаваше кафета и от що печелеше този човек — трудно можеше да се разбере, защото посетители почти не идваха. По-късно го замести баба Олга, която стана известна със своите десет чешита сладко. И хора започнаха да идват по-често. Сладката наистина бяха великолепни по вкус и вид — бяло с мирис на дъвка; от жълти като кехлибар череши; от тъмноалени вишни; от настъргани дюли; трендафилово против запек; от корите на карпуз. което свирука, кога го загребваш с лъжичката. Имаше сладко и от малки зелени доматчета, и от кукленски и станимашки едри като ябълки смокини. Кафето! Дими, ухае, околовръст на чашката се е образувал гердан от мехурчета, а в средата каймакът се поклаща като лодка в дремливо езеро. Ами цигарата от жълтотозлатист тютюн? Ами дебелата сянка на салкъмите, ветрецът, тишината, спокойните удари на сърцето?