Галерията на Дружеството на пловдивските художници на ул. „Гладстон” вече е факт. След дълго продължила сага с оспорване на процедурата, гигантски скандали около множеството варианти на проект за външния вид и вътрешното оформление на сградата, строителите вече фиксират последните детайли. Резултатът без да се борави с магическите думи на архитекта за отваряне на тротоара, отстояние от пътното платно, функции на фасадата и концепция за вътрешните пространства –  в сърцето на Пловдив, на една от най-уютните улици, се появи мавзолей. 

Сградата, за която изпълнител (ГБС-Пловдив) и възложител (Община Пловдив) пазят тайна, като че националната сигурност на държавата е застрашена, ще бъде открита съвсем скоро. Видно е обаче, че прословутият разговор на песимиста и оптимиста се сбъдва. Оптимистът казал: „по-лошо не може да бъде”, а песимистът отговорил: „може, може”. 

Безлична, тромава, без нито един щрих, който да подсказва, че вътре ще има галерия, домът на пловдивските художници се превръща в поредното доказателство, че днес първо се мисли за пари, а после се строи. 

И като споменахме Дружеството на пловдивските художници, да продължим за него – както видът на сградата е неясен, такава се очертава и функцията й. Дали ще е галерия, или пък мултифункционална зала, която ще приютява както изложби, така и партийни събития, презентации, концерти? Кой ще я управлява – художниците, за чиито нужди бе построена в първоначалния си вид, или общината, която индиректно заяви претенции да влезе във функцията си на стопанин? 

Тези въпроси си задават мнозина. Нееднократно са отправяни и към местната власт, която би трябвало да знае отговорите. Какво обаче означават за нея някакви си граждани, пък макар и любопитни? 

Така че да бъдем търпеливи, отговорите ще дойдат на откриването. Дано обаче новопостроеното артистично пространство не се окаже пълно с изненади, както се случи със залата на Дома на културата „Борис Христов”, за която тогавашният кмет Славчо Атанасов твърдеше, че такава сцена на Балканите има само в Атина. 

Няма смисъл да коментираме какво се случи в крайна сметка, но всеки, който е посетил Дома на културата, се е „насладил” на модерната зала. 

Ужасна метална конструкция се издига и над Епископската базилика на метри от подлеза на ул. „Гладстон”. И тя може да е чудо на архитектурната и инженерна мисъл, но за всеки, който мина оттам, остава въпросът защо е с  такива чудовищни размери, че закрива красивата сграда на католическия храм „Св. Лудвиг”. Каквото и да сътворят проектантите, както и да интегрират в околните пространства желязното туловище, още отсега е видно, че сградите отзад ще останат скрити. Покривната конструкция на Епископската базилика ще доминира над всичко наоколо. До края на септември, когато трябва да бъде открита сградата, може да се случат още изненади. 

За съжаление, в песимистичен дух трябва да предречем, че е малко вероятно те да са приятни, а с построеното днес ще трябва да се примиряват и онези утре. Ние обаче за тях не мислим!