Красива мозайка с цветни камъни и мотиви като в Голямата базилика откриха археолозите Елена Божинова и Камен Станев при спасителните разкопки в частен имот на ул. „Леонардо да Винчи“ в Пловдив. За поредните безценни и интересни находки от древността ви разказахме в материала си „Съкровище с 500 монети и мъж, убит от готите през 3 век, разкриха археолози“. Още тогава Божинова и Станев отбелязаха, че на терена има мозайка, но едва днес тя се разкрива пред очите ни в пълната си красота и пълноцветност.

„Разкрихме и измихме мозайката и се сега се виждат мотивите й, които са изцяло геометрични. Добре запазената северна част  има бордюри с мотиви от брашлянови листа, следва правоъгълно поле със спираловидни мотиви във вид на възли. В централната част са оформени квадрати с  хиксове в кръгове, по края на централното пано има полукръгове и ромбове“, разказват двамата археолози.

В най-източната част пък има мрежовиден орнамент от квадрати, запълнени с различни цветове.

Цялата мозайка е изпълнена в  черено и бяло, жълто, червено, тъмнозелено и светлозелено. Особено интересен е светлозеленият камък – епидот, който се е срещал изключително рядко в онези времена. Археолозите смятат, че се е поръчвал специално. Епидот има и в мозайките на Голямата базилика.

Повтаряемостта на мотиви и особено изхползването на този камък  кара Елена Божинова и Камен Станев да допускат, че мозайките в частния имот на ул. „Леонардо да Винчи“ и тези в Голямата базилика са изработени от едно и също ателие. Към този момент двамата археолози поставят разкритието си във времевата рамка 5-6 век, но тепърва ще търсят по-точни паралели на мотивите, за да прецизират хипотезата си.

Двамата смятат, че става дума за частна, а не за обществена сграда – най-вероятно приемната на някой от богатите хора в тогавашния Пловдив. Те правят това заключение заради широчината на зидовете на древната сграда. Те са съборени през Средновековието, но северната стена е запазена като траншея. Широчината й е до 60 см, което определя, че това са били малки зидове, не както на обществена постройка със стабилни градежи. Стенописите, които са паднали върху пода с мозайката, също говорят за частния характер на къщата. Те са поставени върху кирпичен градеж, а не върху каменен.

„При всички случаи обаче става дума за гражданин с висок социален статус, след като е могъл да си позволи мозайката, както и да има приемна за гости“, казват археолозите.

Екипът на Божинова и Станев освобождава терена от днес и очаква експертна комисия от Министерство на културата. Двамата смятат, че тя трябва да бъде в един по-разширен състав и да се вземе решение за съдбата на паметника – дали да се експонира на място, или да се демонтира и пренесе в музейна среда.

„В Пловдив вече има сериозна школа с реставратори на мозайки. Тя натрупа сериозен опит около работата си в Голямата базилика, така че демонтажът и реставрацията няма да са проблем. Такъв може да възникне заради времето. Пренасянето на мозайки изисква използването на лепила и смоли, а ще е трудно те да изсъхнат“, смятат двамата.

Затова Елена Божинова и Камен Станев се надяват в комисията от МК да има специалист реставратор, който да постави всички тези проблеми и да се вземе най-адекватното решение за съкровището.