Арх. Антоанета Топалова е един от знаковите пловдивски архитекти, специалист по градоустройство и опазване на културното наследство, бивш главен архитект на Пловдив и Смолян, общински съветник, член на Управителния съвет на Съюза на българските архитекти (три мандата до 2010 г.), член на Управителния съвет на КАБ-Пловдив. Носител е на множество награди за проектите си.

Топалова е един от основните двигатели за запазването на квартал Капана. Автор е на проекта за преустройство на Централни хали в Археологически музей, за който печели награда от Международния съюз на архитектите през 1997 г. Работата по реализацията му започва, но е спряна, а сградата – продадена.

 „Това е стара моя душевна болка. Пловдив щеше да има един изключително представителен музей – не регионален, а балкански, разположен на площ от 8000 квадратни метра”, казва арх. Топалова пред plovdivtime.bg.

- Арх. Топалова, музеят в Централни хали остана нереализирана мечта. Сега на дневен ред е сградата на БНБ, едно от емблематичните здания на Главната на Пловдив. Каква трябва да бъде функцията ѝ според вас?

- Смятам, че това е една сграда, която трябва да има културни функции. Тя е част от добрите примери на архитектурата от миналия век и би било най-добре тя да стане един културен институт. Зоната там е освободена от търговските и офис функциите си, пешеходна зона е и трябва да се приобщи към културата. Там са групата музеи на Пловдив – Археологически и Исторически, там е част от паметта на града - с пл. „Съединение”, с паметника на проф. Величко Минеков. Тя става един подход и връзка между търговската пешеходна улица и културното ядро на града. Затова ние – инициативна група, подкрепена и от Общото събрание на Камарата на архитектите, изпратихме предложение до институциите  тази сграда да стане Музей на Пловдив. Този град с всичките си данни и ценности няма собствен музей. Почти всички градове, които бяха домакини на инициативата Европейска столица на културата като например Вроцлав и Нови Сад и още много други, имат такива представителни експозиции. А нашият няма!  Нашата история за изграждането на града, за архитектурата му, е разпиляна – малко в Археологическия, малко в Историческия музеи (в една-две зали). Но онова минало, онова богатство от история, от документация, от архиви, което съдържа в себе си града, не е събрано. Няма го.

-Каква ще е ролята на един такъв бъдещ музей?

- Музеят на Пловдив може да бъде изходното поле на туристическите маршрути, на ученическите образователни турове. Оттам тръгват нещата, а после – в зависимост от интересите, могат да се посетят и другите музейни експозиции.  В този музей би трябвало да се събере целият архив за архитектурата на Пловдив, за изграждането му още отпреди арх. Шнитер и след това. Бих дала за пример Шанхайския музей на архитектурата. Там още с влизането посетителите виждат един голям макет на града, а не като този в Балабановата къща. От него ми става срамно.

Такъв мащабен проект обаче трябва да бъде реализиран на базата на задание, с участието както на архитекти, така и на музейни експерти. Това задание трябва да стъпи върху опита – като започнем например от Музея на София, например.

Сградата има данни. Банковата зала е готова, необходимо е само архитектурно проучване и преустройство. Има възможности в сутерените с трезорите, в административните помещения да се оформят тематични експозиции, да се събере целият архив за Пловдив. Със средствата на съвременните аудио-визуални технологии той да стане достъпен за посетителите.

Сегашната тенденция на трансформациите позволява гъвкавост. Погледнете Венецианското биенале – в Арсенала (морската база, състояща се от сгради във византийски стил) всичко е преустроено.

- Тоест смятате, че не е удачна идеята тази сграда да бъде ползвана за бизнес илиадминистративни функции…

- В никакъв случай! Не трябва да допускаме градът да я загуби, така както стана с халите заради профанната търговия на един кмет. И отново в тази зона! Лично бих го преживяла като загуба, равна на тази от унищоженото тепе – отново за търговия.  Загуба на една духовна възможност, както изживявам и халите. Загуба като културно пространство е и превръщането на кино „Христо Ботев” в търговски център. Спомнете си библейската историяс Исус Христос и изгонването на търговците от храма, а сградата на БНБ е точно това – храм за изкуство. Ние просто не трябва да допускаме търговците там.

- Всичко обаче опира до инвестиции.

- Така е, но средства могат да бъдат спечелени по програми. Важната задача е да имаме визия за бъдещето на подобни пространства, които могат да бъдат изпълнени с духовност.

- Готови ли сте с колегите си, подели инициативата, да подготвите проект за участие в конкурс за функциите на сградата?

- Каквото и да се прави, трябва да има задание. Към него е добре да бъде приложено архитектурно заснемане на пространството, архивът на сградата. Не знам обаче дали е съхранен такъв архив, защото материалите за сградната субстанция на Пловдив са много разпилени. Едва тогава да се пристъпи към изготвяне на какъвто и да е проект. Целият процес няма да е кратък, не трябва да е и емоционален, а да стъпи върху много сериозна работа на специалистите. Това би отнело поне половин година.

- Има ли други подобни сгради в центъра на Пловдив, които - ако се мисли дългосрочно и с визия за града, да бъдат превърнати в духовни средища?

- Централна поща – тя е богатство за Пловдив. Ако там отиде Археологическият музей, ще бъде изключително събитие за града. С всичките неща in situ около Пощата, които в момента се използват нерационално. Част от колегията си мисли, че и опера може да се направи там, но по-добре би било да е Археологическият музей. Това място там – всичките разкрития на Форума, са много приятни, но не са обитаеми. Те фигурират в движението на площада като фон, но ако се въведат с една активна функция, ще присъстват в града още по-съществено и богато. Още много други необитаеми сгради по главната на Пловдив могат да бъдат преустроени като духовни центрове. Пример е Жорж Трак, който превърна едни офис помещения в музей.