Да не се дава ход и да не се одобрява Проектът за изменение на ПУП терена, където се намират археологическите разкопки до Понеделник пазара и Община Пловдив да направи постъпки за откупуването на терена. Това становище изказват от Регионалната колегия на Камарата на архитектите в България в писмо до министъра на културата Боил Банов. Решението архитектите са взели на заседанието на Архитектурния съвет, проведено на 12 февруари. 

Теренът е собственост на бизнесмена Димитър Георгиев и от години е затворен, защото проектите, които инвеститорът внасяше за одобрение в Националния институт за недвижимо културно наследство, не получиха зелена светлина. Така бе до началото на 2020 г., когато той организира обществено обсъждане на  „Проект за Изменение на ПУП-ПРЗ с РУП за кв. 71, гр. Пловдив”. Така инвеститорът изпълни препоръката на Министерството на културата за публично обсъждане на проекта, по време на което проектантът арх. Стефан Добрев представи идеите си. 

„На обсъждането бяха представени становища на експерти на КАБ-РК Пловдив, на които не се обърна нужното внимание, може би поради критичния им характер. В същото време бяха изразени подчертано емоционални, поддържащи и възхваляващи представения проект становища на неспециалисти и лобисти”, подчертават в писмото си от Камарата. 

Заради това пловдивските архитекти организират специално обсъждане в Архитектурния си съвет с покана към архитектурната гилдия на Пловдив и специално към проф. арх. Тодор Кръстев,  арх. Ст, Добрев и проф. В. Динчев за дискусия и  формиране на експертно становище, става ясно от писмото до министър Банов. 

След дискусията специалистите излизат със сттановище, подкрепено от присъстващите. 

Решението на Архитектурния съвет на КАБ-РК Пловдив е да изпратят в Министерство на културата протокола от заседанието и представените на Общественото обсъждане становища на експертите.  Както и да настояват за следното: „Да не се дава ход и да не се одобрява  представения проект.  Да се задължи инвеститорът да разработи  и представи  ОУП във варианти,  съответстващи на  европейската методика и практика  за проучване  и анализи, които предшестват и формират заданието на инвестиционното проектиране . За конкретния обект от особено значение са  – категорично становище  за  археологията, разкрита на терена  с оценка  за допустимост на нови строително-конструктивни намеси;  задълбочено изследване и проучване на средата – природния феномен ТРИХЪЛМИЕ,  характера, мащаба, структурата на съществуващата жилищна,  сакрална и обществено обслужваща  застройка  (за да не се повтори в по-голям мащаб „Голямата базилика“);  изготвяне на варианти за обемно-пространствено и функционално  хармонично включване на новото строителство  в  съществуващата среда”. 

Архитектите са категорични, че становищата на участниците в заседанието доказват убедително приоритета на обществените интереси пред частните и препоръчват на Община Пловдив да предприеме необходимите стъпки за възстановяване на собствеността си върху разглеждания имот. 

Във финала на писмото си КАБ-РК Пловдив завършват с думите: „обединяваме се около необходимостта от възстановяване на предвижданата първоначално функция за музей. За постигане на тези цели, предвид значимостта на обекта, смятаме, че може да се разчита на съдействие и от държавните власти”.

Към писмото са приложени становищата на специалисти, които изказват експертно становище по отношение на представения проект - архитектите Антоанета Топалова, Радка Стефанова, Петкана Бакалова, Вили Раева, Величко Куртев, и почетния председател на ИКОМОС проф. арх. Тодор Кръстев.

Ето части от мненията им: 

Арх. Антоанета Топалова: Предложение е в конфликт със средата, с мястото, както по  функционалното си съдържание, така и с обема и мащаба 

Мястото е едно от  емблематичните,знакови места в „сърцето “на града: - Археологически обект,  където „разкритите археологически структури  имат висока научна, културно-историческа и експозиционна стойност и следва да бъдат запазени на място“  съгл. протокол на Министерство на културата;  -Визуален подход  /с рамка  / към югоизточния скален скат и парк  на  Трихълмието;  -Един от подходите към „Старинен Пловдив “;   -Съседство със съществуващи  характерни  с  мащаб и стил сгради и обекти- Храмове / Католически и православен./ традиционен пазар, Болница,Училище ,2, 3-4 ет. жилищни сгради. 

 Какво определя стойностните архитектурни реализации - интелигентен инвеститор, амбициозен и способен архитект- проектант, -хармонично вписване  на обекта в околната среда  или еталон на бъдещото изграждане на тази среда. В конкретния случай са налице и  точният инвеститор и амбициозният проектант.  Тяхното предложение,обаче е в конфликт със средата , с мястото  ,както по  функционалното си съдържание, така и с обема и мащаба, реализиращи инвеститорското намерение . Предложеният силует  доказва безспорно,че  стоежът  закрива  за пешеходеца  традиционния и идентичен  поглед към  хълма /Естествено сграда не може да надмогне хълм  за поглед от горе и от далеко, но  непосредственото възприятие  е различно/ . Предложените обеми  са в несъответствие  на мащаб и  структура  спрямо споменатите по-горе характеристика  и изграденост на средата. 

За това място е препоръчително, а според мен задължително, предпроектно прединвестиционно обемно-устройствени проучвания. С ПУП- ПРЗ и РУП /работен  устройствен план/  и 3D визуализации  не е възможно да се  решат проблемите. Оптималното решение би било Общината  да си възстанови собствеността  върху терена.

Арх. Виолета Раева: желателно, където има възможност, археологическите структури да се обединяват в комплекси 

За всеки инвеститор и проектант комбинацията от ценни археологически структури с изискване за достъп и експониране, както и ограниченията във височина поради близостта до Трихълмието с инвестиционните му намерения, които винаги са за максимална площ, е голямо предизвикателство и е една изключително сложна задача. Защото това означава Компромиси на инвеститора спрямо собствените му интереси и компромиси от страна на одобряващите органи и обществото впoследствие спрямо достъпността до археологическите структури във връзка с функцията и собствеността. 

Възможно ли е да се намери баланс? Всички проекти за разглежданата територия от последните 4-5 години  (включително и настоящият) показват едно: че това е изключително трудно. А ако обърнем внимание на реализираните обекти с реставрирани и консервирани ценни археологически структури в частни имоти с обществена функция в центъра на града от последните години – например в сградата на бившия Нармаг и в сградата на някогашното кино „Екзелсиор“ - се убеждаваме, че въпреки масовия достъп на хора в сградите и направените разходи за експониране и консервиране на археологията, тя е недостъпна за обществеността. 

По отношение на цялата археология в Пловдив (преобладаващо от римския и византийския периоди) експертите винаги са подчертавали, че тя е експонирана фрагментарно и че е желателно, където има възможност, структурите да се обединяват в комплекси, които да дават по-цялостна представа за съответните обекти (т. нар. Подземен музей на Филипопол според проф. Т. Кръстев). Ясно е, че един частен инвеститор не би могъл да осъществи такава идея, това би следвало да е в приоритетите на Общината. 

В тази връзка се обединяваме около становището Община Плжвдив да предложи на собственика замяна с друг обект, а самата тя да се заеме с реализирането на Археологически музей на това място, какъвто не случайно бе проектиран след спечелен конкурс от арх. М. Сапунджиев с колектив и изграден в груб строеж  преди много години

Арх. Петкана Бакалова: Въпреки опита обемът на сградата да бъде раздробен на няколко по-малки части, той доминира сериозно околната среда по обем и мащаб

Анализът на предложеното проектно решение показва, че въпреки опита обемът на сградата да бъде раздробен на няколко по-малки части, същият доминира сериозно околната среда по обем и мащаб.

За сравнение - абсолютната кота корниз на проектната сграда към бул. „Цар Борис III  Освободител“ е 178.25, а на сцената на Античния театър е 178.44. Общата височина на застройката към булеварда е с абсолютна кота 181.85 – повече от 3,5 м над сцената и достига до средата на Джамбаз тепе. Срещуположната, през булеварда, сграда е с един етаж по-ниска и е със скатен покрив, което визуално дава илюзия за по-малка обща височина.

Не са изследвани комуникационните, визуални и смислови връзки с останалите елементи на Античния град, разположени в близост: Старинен Пловдив, тепето и прилежащите квартали. Не е отчетена възможността от постигане на хармонизиращ със средата силует, например чрез различни коти корниз в отделните зони на терена. От плана за застрояване се вижда, че новопредвидените обеми са драстично, в пъти по-големи от характерната структура на околната застройка.

Фасадите са решени монументално, в дълъг, линеарен, еднообразен уличен фронт, който е в разрез с околното застрояване и природната даденост - тепето. Покривът (петата фасада), изключително важна в този случай, предвид факта, че ще участва активно във възприятието, също недопустимо доминира с мащаба си.

Не е ясно как предвидената застройка отчита археологията: липсва анализ на градоустройствената и функционална структура на античните квартали - част от обекта; няма теоретична възстановка на обекта; не е изследвано визуалното възприятие на археологията вътре в обема на сградата; не е изследвано влиянието и намесата на конструкцията в археологията – като стъпки на фундаменти; не е направена оценка на потенциала за експониране на археологията – като физическа съхраненост, научна и културна стойност; във връзка с горното - не е изследвана възможността за адаптация не античните обекти храмове, жилищни сгради и търговски сгради.

Добре би било да се разгледат различни варианти на обемно-устройственото проучване. 

Арх. Величко Куртев: Първото, което трябва да се отбележи, е реалното закриване на погледа към Трихълмието 

Инвестиционните намерения за терена в подножието на Стария град имат дълга история и пловдивската общественост не е забравила, че това беше мястото, избрано след проведен конкурс, за Музей на тракийската култура с проектант арх. Милчо Сапунджиев и колектив.  Сградата, достигнала в реализацията си до завършен груб строеж, се вписваше органично в сложната градоустройствена среда, с публично пространство пред нея, а прецизираният ѝ обем се проектираше на контура на скалите, Гръцкото училище и Античния театър. За съжаление, по ред причини в отминалите години, инициативата не се осъществи. 

Впоследствие, в имота вече като частна собственост, бяха разработени поредица от идеи за застрояване. 

Реалните проблеми не са свързани с архитектурата, а със самото присъствие на подобен комплекс с бизнес и жилищно предназначение, етажен гараж и археологично ниво, до което е необходимо да се осигури публичен достъп. Първото, което трябва да се отбележи, е реалното закриване на погледа към Трихълмието, което представените силуети, естествено, не показват, доколкото гледната точка не е от нивото на улиците. Безспорен факт е, че визуалното възприемане на пловдивските хълмове и особено на Трихълмието с неговия исторически облик е една от ценностите на град Пловдив и част от неговата идентичност. Това би трябвало да бъде опазено на всяка цена. 

Другият, немаловажен проблем би възникнал при експлоатацията на комплекса с неговото транспортно обслужване и взаимодействието с изградената улична мрежа. 

В крайна сметка различният подход при третирането на обсъждания терен от гледна точка на собствеността, в сравнение с разположените в близост Голяма Базилика, Античен театър, Одеон и Античен форум, навеждат на мисълта, че правилното решение за Община Пловдив може би е в замяната на терена като общинска собственост, по аналогия с вече проведените процедури и така да бъде намерен компромис между интересите на собственика и обществото. Така би се осъществила идеята за общодостъпен археологичен маршрут, допълващ уникалните характеристики на града ни. Примерите с двата търговски обекта на ул. “Княз Александър І”, със запазените части от Античния стадион са показателни. Археологията се оказа практически недостъпна за публиката. 

Проф. Тодор Кръстев: Не е избегнато противоречието между високата културна стойност на мястото и стремежа на собственика към ефективно усвояване на терена чрез интензивно строителство 

Проектът е предназначен за емблематично място в защитената зона на историческия център на Пловдив. То включва тлавните характеристики на градския исторически пейзаж, определящи неговата идентичност – структура и мащаб на градската тъкан, отношение на града към природната среда, изразителен силует, историческа стратификация с ценна археология. 

За съжаление проектът не е съобразен с тези характеристики, дори влиза в определен конфликт с тях, а именно: С предложеното плътно застрояване се променя характерът на градската тъкан, нарушава се традиционното съотношение между застроени и свободни площи, етажността, характерът на покривите и др.; Нарушен е мащабът на средата с обеми чужди на контекста и с концентрация на функции, които средата трудно може да понесе; Нарушена е връзката с природната среда чрез застрояване, което компрометира уникалния градски силует и погледа към Трихълмието. 

Както и при другите опити на същия инвеститор за същото място, не е избегнато противоречието между високата културна стойност на мястото и стремежа на собственика към ефективно усвояване на терена чрез интензивно строителство. Очевидно, при възприетия инвестиционен подход  това противоречие е неразрешимо. Затова е необходимо градските власти да преосмислят своята стратегия за опазване и развитие на мястото и да дадат приоритет на обществения интерес.  

Арх. Радка Стефанова: Това което видях е една „торта“ , която има за цел да бъде максимално голяма 

Практиката показва , че процедирането и одобряване на ПУП и РУП за емблематични места от Пловдив , без да е ясна визията на сградата е грешен подход, водещ до спекулации и незачитане на уникалното архитектурно - историческо силуетно наслагване на град.  Настоящата разработка е за имот в подножието на Джамбаз тепе, на фона на силуета на  Стария град и на Античния театър. 

Лошият пример с Голямата базилика подхрани очакванията , че всичко е възможно в Пловдив, стига да се справиш с НИНКН. Ако продължим така , скоро ще се срамуваме да показваме града си. Това е един от случаите, за които е добре да се знае как ще изглежда сградата, как ще се проектира на фона на тепето, каква визия ще има. Това което видях е една „торта“ , която има за цел да бъде максимално голяма.  Аз не съм против застрояване на това място, но не не може „голяма“ да е единствената характеристика на една сграда. 

Относно съвместяването на частните и държавните  интереси / държавни в лицето на  археологическите разкопки / - считам , че при добра програма, желание от двете страни и контрол на ниво проектиране и строителство - това е възможно. 

Понеже имам опит от сградата на „Бившия Нармаг“, считам, че е изключително важно да се степенуват по важност всички фактори и паметници в това число включвам културния силует на града. Важно е също да  се осигури независим достъп, като се подходи към два обекта в един обем. Конкретното решение е въпрос на проект.

Очаквайте позицията на инвеститора инж. Димитър Георгиев!