Древно селище, имение или светилище - това са работните хипотези на археолозите начело с Милена Райчева, които проучват на обект в близост до могила Лаута в Пловдив. Предварителните сондажи са свързани с мащабен проект за рехабилитацията на железопътната мрежа и изграждане на ЖП възел.

Още преди близо две години археолозите направиха обход по целия маршрут на влаковите линии  и регистрираха много обекти, които в случай на строителни дейности  да бъдат сондирани и проучени. Само за участъка Пловдив Бургас средствата, отделени за работата на специалистите, бяха над 500 000 лв.

"Колеги тук са обхождали през 2017 г. около трасето на линията и са регистрирали голяма концентрация на археологически материали по повърхността на терена.  Ние започнахме да работим от 18 март и ще проучваме обекта в продължение на един месец. Това са предварителни сондажни проучвания. Работим върху 10 процента от терена, залагаме сондажи, за да преценим дали има нужда този обект да премине на пълно проучване. Това зависи от дебелината на пластовете, структурите, които намерим, и тяхната значимост", разказа археологът гл. ас. д-р Милена Райчева. Пловдивчанката работи в Националния археологически институт с музей при БАН в София, но се радва, че се завръща в родния град за проучвания.

До този момент тя и колегите й откриват материали от най-различни епохи, защото земята е плодородна и винаги е била обработвана. Затова в горните пластове са се смесили различни епохи.

"Откриваме неща както от времето на траките, тоест ранножелязна и късножелязна епоха, така и от османско време. Всичко това е смесено и разнесено от машините, с които е обработвана земята. Става дума за няколко ями от желязната епоха и няколко зида, които вероятно датират от римската или късноантичната епоха", разказа Милена Райчева.

Въпреки че са в началото на проучванията, специалистите попадат на фрагменти от османски лули, керамика, прешлени за вретено. Открили и античен бронзов ключ от римската епоха.

"Обектът е много голям. Тук винаги се е знаело, че има нещо. Хората, които обработват, тези които се разхождат, винаги са забелязвали, че на земята има парчета керамика. Други, които се разхождат по могила Лаута също споделят, че са открила разни неща.  На този терен преди години са открити пет оброчни плочки с различни божества и надписи на гръцки език", разказа пловдивчанката.

Очакванията на специалистите са - ако става дума за римската епоха, обектът да е с извънградски характер.

Тук сме извън древния Филипопол, тоест може да става дума за имение, вила, светилище. Може да е дори някакво селце,  предполагат археолозите, които проучват обекта.  За терена, на който работят, се знае и че през османската епоха е имало село с чифлик. С други думи – този терен винаги е бил обитаван, понеже е много благоприятен, има хубава земя.

"Надяваме се в процеса на проучванията да намерим достатъчно находки, на базата на които да кажем какво е имало тук. Обектът е много голям  - дълъг е 1 км и е широк 40 метра. Разположен е от двете страни на жп линията", сподели Милена Райчева.

Екипът археолози работи в трудни условия, защото обектът се намира на метри от влаковата линия. Машинистите обаче са свикнали с гледката на млади мъже и жени, облечени в светлоотразителни жилетки, които копаят земята в търсене на ценни късове история.

Обектът се намира в близост до могила Лаута, която всъщност е тепе, но за разлика от останалите в Пловдив не е от сиенит, а от андезит.  Според сведенията в ранните години на 20 век  от това тепе е добиван материал, с който е направено шосето Пловдив-Асеновград.