Автор: Георги Тошев

Йордан Таков, който е обвинен в двойното убийство на баща и син Ботеви, днес за първи път даде обяснение пред съда и разказа детайлното за случката през неговия поглед.

Йордан Таков е първи братовчед на Васил Ботев и бизнес партньор на сина му Христо Ботев. Те са имали обща фирма за внос, ремонт, продажба и търговия с вендинг машини и продукти за кафе.  До убийството се стигна на 26 ноември 2019 година. Тогава Йордан Таков застреля със законно притежаван  пистолет Макаров съдружника си Христо Ботев и баща му Васил Ботев. След извършването на убийството мъжът направи самопризнания, като е заявил, че е действал при самоотбрана. Той и адвокатът му Йордан Давчев продължават да поддържат тази теза, предаде trafficnews.bg.

На днешното поредно заседание в Окръжен Съд-Пловдив бяха изслушани двама свидетели по делото и беше коментирана съдебно-медицинската експертиза, която трябваше да бъде допълнена.

Йордан Таков разказа как се е стигнало до жестокото двойно убийство и каква е предисторията на отношенията с убитите баща и син.

Той започна с думите „не се признавам за виновен”, след което продължи с отношенията си с убитите от преди създаването на фирмата.

„С Васил и Христо се познаваме много добре. Васил ми е първи братовчед, а Христо ми е племенник. Те са агресивни и двамата, като Васил е много опасен. Той е бивш световен и европейски шампион по борба и има още множество отличия в спорта. Беше полицай, но го хванаха с рекет и беше принуден да напусне системата. Оттогава е известно и, че е събирал такса спокойствие. Той сам се определяше като бандит. Винаги се е занимавал с незаконни неща. Дори на времето заминаха за Германия, за да не влезе в затвора. Това ми го е казвал Ицо. С него бяхме много близки. Отношенията ми с Васил и жена му охладняха много отдавна.

Когато се върнаха от Германия, Ицо постоянно ми казваше да го вземем във фирмата, но аз бях против. Той беше притеснен за баща си и настояваше да започне работа при нас. Заради него се съгласих, макар да бях против. Ицо имаше психични проблеми. Получаваше паник атаки. Баща му беше причината за тях. Дори много пъти съм му казвал на Васил да се погрижат за него, защото ще го изтърват. Допреди баща му да дойде да работи при нас, Ицо беше здрав.

Разказвал ми е, че след като баща му е напуснал полицията и са идвали да го разследват у тях, се е събуждал с опрян автомат в главата. Не беше добре психически и взимаше „ксанакс”. Това е отпреди да се разведе с жена си.

Ицо по принцип беше много агресивен и  имаше присъда за побой. Шофьорската книжка също му беше отнета, заради употреба на алкохол и караше без книжка. Аз се грижих Ицо да не създава проблеми и го държах под контрол. През 2016 година бяхме в ресторант „Острова”  на кръщенка на дъщеря му Дария. Тогава възникна спор между баща и син и Ицо стана да бие Васил. На следващия ден баща му го изгони от тях и Ицо беше принуден да излезе на квартира.

На следващата година пак се беше бил, когато не съм бил с него. Алкохолът пречеше на здравето и лечението му. Особено когато се смеси с ксанакса.  На 1.11.2019 година пак го бяха оставили да пие и да кара и беше хванат с 1,34 промила алкохол в кръвта. Взеха му книжката и го осъдиха условно.

С Христо винаги сме били в идеални отношения. Имахме спречкване малко повече от месец преди инцидента. Беше за едни 10 стека кафе. Тогава Ицо скочи да ме бие и съдружникът ни Иван Нейчев ни разтърва.  До тогава не сме имали конфликт, но след тази случка аз се дистанцирах и поддържах само работни отношения с него.

Васил постоянно искаше да му вдигаме заплатата, защото взимал много малко пари. Заплаши, че ще си търси друга фирма, а аз му заявих, че много ще се радвам. Казвал ми е и да му дам фирмата, защото на мен не ми трябвала, но аз му отказвах. Тогава той ми каза „нали знаеш, че съм бандит и ако искам ще я обера”. Тогава му казах на Ицо, защото той си носеше отговорност за баща му.

Фирмата я създадохме с Ицо, после се присъедини и Иван като съдружник. Аз имам още четири фирми, с кафе-автомати се занимават от 2005 година. Общата фирма я отворихме през 2015, а после направихме още една през 2017, за да разделим дейностите. Ицо имаше 3 лични негови вендинг автомата, преди създаването на фирмата. Тогава работехме през моята. Исках да преценя Ицо дали става за тази работа и дали може да се разчита на него. Оказа се точен и затова направихме фирмата. Когато дойде и Иван, аз настоявах Ицо да бъде с нас , макар че той не искаше. На Брезовско шосе ни беше общият склад.

В деня на самия инцидент бях излязъл от вкъщи сутринта и след като си свърших работата се прибрах да обядвам. Взех си и пистолета. Той има сантиментална стойност за мен, защото беше на бащата на жена ми. Изкарах курс за стрелба и 1-2 пъти в месеца, когато имах време, ходих да стрелям на стрелбище. Когато излизах, ми се обади единият работник Дошев и отидохме към склада. Отпред беше служебния пикап, който по принцип го кара Васил. Самият Васил също беше отпред и бършеше някакво огледало. Казах му да махне пикапа, защото ще товаря и той каза – ок. Влязох в склада, където беше и Ицо. Той си ремонтираше една от неговите машини. Разменихме няколко думи за един клиент, който искаше да купува една машина. Ицо ми каза, че чака капаро и това беше.

След това взех палетната количка и започнах да дърпам машината. Ицо ми извика „ще сбъркаш”, но аз му отговорих, че няма какво да сбъркам. Не знам какво имаше предвид. После той дойде и ми посегна. Опита се да ме удари с тукат, но аз се отдръпнах и успя леко да ме закачи по брадата. После започнахме да се дърпаме и да се бием. През това време вече Васил беше влязъл в склада. Дойде и той и аз очаквах да застане между двамата и да ни разтърве. Вместо да ни раздели обаче, той ми се нахвърли и започна да ме бие. Каза, че нямам право да посягам на сина му. И двамата ме биеха. Уплаших се, защото знам какъв е Васил и винаги съм имал респект от него. Бях започнал да плача, а те продължаваше да ме бият. Васил каза, че ще ме убие , а Ицо каза, че ще изнасили жена ми и децата ми. Тогава го видях, че държи нож или отвертка. Мъчих се да направя нещо, защото той щеше да ме наръга. Помислих си, че искат да ме убият и много се изплаших. Отскубнах се и започнах да бягам към вратата, но не успях да стигна. Стана ми нещо психически и извадих пистолета. Заредих го и видях, че Ицо идва към мен и държи врата от кафемашина. Васил беше много близо до мен. Посегна към пистолета и докато го стисках съм натиснал спусъка. Много се уплаших от Васил. Обърнах се и отново започнах да бягам, а той ме блъсна. Каза ми „няма да излезеш” и, че скоро ще ме свърши. И двамата бяха откачили. Никога не съм ги виждал толкова агресивни. Искаха да ме убият. Аз знам, че Васил е убивал и преди. Брат му ми е разказвал.

Когато исках да изляза бях много уплашен и плачеш. Васил запуши изхода с тялото и нямаше от къде да мина. Той ми каза, че нямам сърце като неговото и с борчески стойки тръгна към мен. Тогава стрелях. Помислих, че пистолета е засякъл, бях много паникьосан. Ицо не знам как дойде при мен. Беше приведен към земята и ми се удари в левия крак. Тръгна да се изправя, направи няколко крачки назад и падна.

Тогава излязох от склада и отидох зад буса. Опитвах да се съвзема и гледах към склада дали някой ще излезе. Тогава видях проснати крака, които не се движеха. Прибрах пистолета и го оставих в буса. Всучко стана много бързо. После се обадих на 112 и им казах да изпратят полиция и две линейки. Те дойдоха много бързо.

Исках да влезна и да помогна, но ми сложиха белезници. Спомням си, че натиснах спусъка два пъти, но от полицията ми казаха, че са произведени шест изстрела”, разказа Йордан Таков.

Според медицинската експертиза, Васил Ботев е имал V-образна рана на главата, причинена от удар с твърд предмет с остър ръб. Вероятно с вратата на кафемашината. Удърът е бил докато Васил е бил изправен и жив. Това е специфично увреждане и можем да заключим как е настъпило. На Христо Ботев раните са неспецифични и не може да се каже категорична версия.

Третият съдружник във фирмата Иван Нейчев разказа за разговорите си с Георги, който е добър приятел на Христо. Той каза, че не е виждал оръжието и не са говорили за него. Иван сподели, че фирмата е работила известно време след жестокия инцидент, след което е спряла дейност. Замразена е и дори има още задължения да се плащат.

Делото продължава и към този момент, като следват пледоари на адвокатите, който обаче могат да бъдат отложени и за отделно заседание.