Прекрасно е да работим за изграждане на зелена система и социална инфраструктура в един презастроен град като Пловдив. Да, множественото число не е случайно, тъй като това зависи както от местната власт, така и от всеки гражданин в Пловдив или с други думи от нас самите.

Благоразположените - на тези, които им пука в каква среда живеят и колко е чист въздухът, могат да се включат в инициативата по облагородяване на споделените обществени пространства чрез залесяване или обособяване на кътове за почивка, игра, спорт и т.н. 

Останалите е желателно поне да не пречат на този процес, камо ли да го саботират крадейки най-безогледно от труда на другия или както в днешния случай - от средствата, които съвестните данъкоплатци наливат в общинския бюджет. Затова, когато някой руши, е добре на всички нас да ни пука, защото той руши нашият двор. 

Последният пример на вероломно отношение е съвсем пресен и представлява прекрачване на всякаква човешка нормалност. Когато споделих на приятел: "Откраднаха борчетата в новия парк на кръстовището на "Мария Луиза" и "Източен", той се изсмя и ме попита абсолютно откровено "Ама кой краде борчета?". Е, и аз това се питам. 

Всъщност въпросният парк се изграждаше и благоустрояваше през последните няколко месеца, като все още дори не е открит официално с рутинната церемония по рязане на лента. Иначе е прекрасен. Има площадки за игра на деца в различни възрасти, предлага отмарящия ромон на вода, пречупваща се през феерични цветни прожектори. Предлага кътове за отдих на родители и техните родители, които са наобиколени от бързо никнещ райграс в големи количества.

В общо линии новото пространство представлява всичко това, за което пловдивчани дълго време настояват - превръщане на запустели пространства в приятна социална среда. Но и зелена среда. Именно поради тези съображения, за да пречистват въздуха в периметъра на изключително натоварено откъм трафик кръстовище, от местната власт бяха заложили и залесяване на площта с различни широколистни дръвчета, но и вечнозелени иглолистни видове. 

Дни след залесителните действия, днес паркът се събуди обруган. Иглолистните дръвчета са били изтръгнати и влачени по площите, а сетне прибрани в нечия кола навярно. Ако трябва да бъда откровена, не знам колко струва едно такова дръвче, но със сигуност знам, че не струва повече от цивилизованите нрави, нито от достойнството. 

Впрочем, дръвчетата представляват само един малък аспект от общия план на разрушителната картина, с която някои опитват да изместят пейзажа. Подобни действия наблюдавахме на Бунарджика преди откриването на обновения лик на тепето. Там бяха разбити колчета, пейки, че и дори големи аранжиращи елементи. Виждаме същото по новосъздадените булеварди, чиито прегради и колчета са осъдени на същата безмилостна съдба. Станахме свидетели на унищожение и на обновения бряг на Марица от южната страна, където сцената бе разбита. Преди това в парк Лаута. 

Наблюдаваме болната симптоматика по изпочупените люлки и игрушки, по надрасканите фасади, по разбитите пейки, по омърсените паркове, по разчленените контейнери, по паркиралите коли насред зелените площи. Това са симптоми на болест, ала да прощавате, болестта не е на онези, за които после драскате бюлетините и пишете "Не ги искаме, всички са маскари". Болестта си е изцяло наша. Дали има лек - по-скоро не, дългосрочно лечение може би е само доброто възпитание и мащабните санкции, но и това не е гаранция. Има една думичка, която можете да използваме в замяна - става дума за самосъзнание. Пожелавам повеч хора да го имат, иначе ще бъде много жалко.