Преди време в някакъв световен портал за туризъм Столипиново бе посочено като една от най- опасните дестинации. Този, който го е писал, едва ли е гледал филмите на Кустурица, а как изобщо му е хрумнало да праща туристи там, е друг въпрос.

Всъщност Столипиново е една прекрасна туристическа дестинация за хора, които имат отворени очи за любопитни гледки, прескочили са бариерата на сегрегацията и на които им е интересно да отидат в Индия …например. Няма нужда да ходят толкова далече, оживял филм на Кустурица или репортаж от Индия могат да видят в реално време само на 4 км от центъра на Пловдив. Там в първите години след Освобождението се заселват циганите, дошли с турската армия. Градската управа легитимира новопоявилото се село и го кръщава гордо на генерал Столипин.

Един бивш пловдивски кмет упорито го наричаше Столюпиново, но това не му попречи да обещае безплатен ток срещу гласове, което стана една от опорните точки на редица протестни митинги. Това е тема от близкото минало. Но е и една от причините населението на квартала да набъбне до невъзможност. Ако днес тръгне един турист там, той ще остане изумен от размаха на строителството и неговите форми. Много ясно, че почти всичко е издигнато и се издига незаконно. В това отношение Столипиново прилича на котка, която може да се свие уютно на невъзможни места. Може да я прогониш, тя пак ще дойде. Ще си играе на нерви с теб, докато ти омръзне и вдигнеш ръце. Точно такава е ситуацията с тази друга интересна тема, която може да се разглежда политически, но ефектът е единствено протестно-митингаджийски, реален няма никакъв.

На един турист, примерно, може да се покаже ъгловата къща на ул.”Възход”, която в последните три години два пъти влезе в новините, тя е изключително точен пример. Преди три години започва строеж, вдига се първи етаж наземен с търговско предназначение, изливат бетонна плоча за втория етаж. Преди да изсъхне бетонът, складират там близо тон тухли. В ранните часове на другия ден къщата се срива. Любопитна подробност е, че точно от другата страна на общата стена със съседната къща,една от редките, в които живеят българи, спи френски архитект, зет на семейството. Още преди да съмне съвсем, архитектът, потресен от строителните нрави в квартала, събира багажа, жената и детето и бяга на сигурно място.

Тогава снимаха камери, излъчваха се репортажи. Общината изумена установи, че къщата е незаконна. Малцина хванаха вяра на изумлението. Наредиха на собствениците да я съборят, те, от своя страна, изобщо не реагираха, защото и без това са в Германия. Месеци по-късно последва нова медийна акция, този път с багери. Общината събори къщата и заяви, че ще накара собствениците да платят разходите от 20 000 лв. Още няколко месеца и…строежът започна отново. Точно както котката се връща пак и пак. Общината вдигна ръце, а ако отидете на пазар за килими сега, можете да посетите магазина в приземната част на същата тази много интересна къща. Толкова по въпроса.

Ако бъдещи архитекти се чудят докъде може да се простре строителната фантазия, която няма никакви ограничения в пространството, може да им се направи един образователен тур. Сами ще видят какво.

Нашенци ходят на пазар в Одрин, плащат билети, висят по границата, а една разходка в Столипиново може да им спести всичко това. Цялата махала е един огромен пазар. Слизате на Ландос и тръгвате в коя да е от големите вътрешни улици- там са сергия до сергия, магазин до магазин, будка до будка. Асортиментът винаги с нещо блести, и най- простият анцуг е украсен с ламе. Това се харесва, това се търси. До сергиите с бебешки дрешки възрастни жени правят на място палачинки и супа, до тях златарски ателиета се редуват със сергии за плодове и зеленчуци. За отбелязване са ниските цени на актуалните в момента зеленчуци. Така де, не само туристи могат да идат, хората си правят зимнина.

Разликата в цените дори на големите вериги е сериозна и в полза на столипиновци. До чушките има богат избор от големи пакети турски прахове за пране, по-нататък оригинални турски кори за баница и маслини, на място се правят захарни топки, следват пердета, тапети, обувки, печки за твърдо гориво, електроуреди…Край няма. Гледката е същата по всички широки улици от Цариградско шосе до Марица.

Тесните са римейк на прочутия възрожденски комшулук. Това са приближените някъде  само на метър части от съседни къщи. Тук причината не е общуването, то така и иначе си се осъществява непрекъснато на улицата. Просто пак се връщаме към котката, която търси уютно място. Където е можело да се застрои и все пак да мине човешки крак, застроено е. Кола не може да минава, пожарна пък съвсем. Освен, че е незаконно, е и опасно. Обаче си е така и на един турист друго обяснение няма как да се даде. А какво се продава тук, сам ще разбере, когато му предложат цигари или богат набор от наркотици и лекарства без рецепта. 

Столицата на сватбения бизнес у нас е Асеновград, но Столипиново му прави сериозна конкуренция. В тази затворена хомогенна общност децата ще продължат да се женят в 6-7 клас каквото и да им обясняваме, каквито и да е санкции да се прилагат. Традиция. И като всяка традиция, и тази има и икономическа, освен всякаква друга обосновка. Най- развитият бизнес в квартала е сватбеният. Става дума за шивашки ателиета, фризьорски салони и магазини за официални дрехи. Особено интересен е един от тях, който предлага индийски дрехи.

Основните фигури в една сватба, освен булката, са майките, лелите, сестрите и т.н. Тъй като всяка уважаваща себе си циганска сватба трае четири дни, всички те всеки ден трябва да блестят с нови тоалети. Вместо да ги шият, ги наемат. „Малката булка” се разиграва на живо, а шоуто си го бива. Неслучайно преди години на принц Чарлз му показаха точно циганска сватба. Наистина, тя беше просто реплика на състояло се преди време реално тържество, но пак го накара да се ококори.

Уличните тържества са нещо, което може да мине за бонус на всеки любопитен турист. Без никакво предупреждение, отнякъде нахлува музика,  цветни балони танцуват с вятъра, от двете страни на улицата добронамерена тълпа се поклаща в ритъм, в центъра се върти в хоро поредица засукани млади булки с букли и блестящи дрехи, а зад дълга маса с наредени шишенца ракия и салати са се настанили черни мустакати мъже и наблюдават. Всички те сякаш извадени от филм на Кустурица.

Празнува се първият рожден ден на бебе- момиченце, облечено като захарна топка. Баба му води хорото с него, а до черните мустакати и сериозни мъже се издига триетажна бяло- розова торта, украсена най- горе с руса кукличка. Празнуват богатите цигани така, бедните седят отстрани и подсмърчат. Деленето на класи тук е видимо. Всички нови големи къщи, украсени с лъвове, декоративни решетки, варак и шарени плочки, са на емигранти в Германия. Дортмунд е второто родно място на столипиновци от доста време. Там те печелят пари, тук строят, освен къщи, въртят и улична търговия чрез някой наемен роднина.

Видели в Германия друг начин на живот, лека полека го пренасят и тук и независимо от всичките ни опити да им наложим нашите правила, те ще са тези, които ще усвоят каквото им харесва. Преди година бяха съборени няколко улични будки и сергии, защото били незаконни. Тъй като аргументът звучи смехотворно в тая среда, като покопае малко човек за истинската причина, излиза, че събарянето е станало след оплакване точно на такива столипиновци от Дортмунд, които са си вдигнали къщи и не искат някой да им пречи на гледката.

Кварталът гъмжи от живот по всяко време на денонощието. Все някъде някой или се жени, или се сгодява, или има рожден ден, или се е върнал от Германия или заминава за Германия. Музиката тресе земята от цели стени тонколони, прелива в различните фасади и се удря в гроздовете сателитни антени по терасите. Декорът е уникален, хората също. Трябва наистина да си турист с много широко отворени очи, да не ти тежи нищо от съвместното ни съжителство, да си любопитен за различното и да го приемаш без да съдиш- тогава Столипиново ще остави невероятно впечатление. Такова е и най-вероятно такова ще си остане.