166 години се навършват днес от рождението на Кръстю Маринов - опълченец, български офицер, генерал-майор. Роден е на 24 юни 1855 г. в Голямо Конаре, днес Съединение.

Взема участие в Руско-турската война (1877 – 1878) в състава на Българското опълчение. Опълченец от X-а Опълченска дружина.

През 1879 г. завършва военното училище в София и е произведен във военно звание подпоручик. Постъпва в Източнорумелийската милиция. В периода 1880 – 1881 г. е адютант на генерал-губернатора Алеко Богориди. На 9 юли 1881 г. е повишен в звание поручик. Помощник на военния прокурор в Щаба на милицията. На 2 март 1884 г. е повишен в звание капитан. През 1885 г. е ротен командир в Бургас и Казанлък. Подкрепя Съединението на Княжество България и Източна Румелия. На 9 септември 1885 г. е назначен за командир на V-а Казанлъшката дружина от Ямболския отряд.

През Сръбско-българската война (1885) е командир на Шейновския отряд, с който се сражава на Сливнишката позиция, при устието на р. Луковица и овладяването на Пирот. На 4 ноември 1885 г. е назначен за командир на XXIII- и Шипченски пехотен полк.

След войната служи в IV- и пеши Плевенски полк, на гарнизон в гр. Ловеч (1886 – 1888). Капитан Маринов е първият български командир, който се противопоставя на преврата на 9 август 1886 г. Подкрепя политическия курс на Стефан Стамболов. Командир на VI- и Търновски полк.

През Балканската война (1912 – 1913) е командир на 6-та дивизионна област – Видин. През Междусъюзническата война (1913) е комендант на гр. Видин и ръководи отбраната на Видинската крепост.

Генерал-майор Кръстю Маринов умира на 5 март 1927 г. в София.

В негова чест през 1934 година видинското село Мусумане е преименувано на Генерал Мариново. След 1989 година в селото е издигнат и паметник на генерала.