Стамболийски празнува днес! По традиция това е винаги на Свети дух, който през 2025 се падна на 9 юни.

Събитията започнаха още на 7 юни, тоест градът празнува цели три дни с множество събития.

Кулминацията на празненствата е днес, ето какво предстои:

По данни на ГРАО към 15 юни 2023 г. в Стамболийски живеят 11 199 души по настоящ адрес и 11 991 души по постоянен адрес.

Носи името на видния политик от Българския земеделски народен съюз и министър-председател на България (1919 – 1923) Александър Стамболийски.

На 2 километра източно от града, в местността „Гергевец“, са открити останки от три изграждани една върху друга църкви – еднокорабна базилика от края на IV век, трикорабна базилика от началото на V век и трета църква от XI-XII век.

Селището възниква през 1873 – 1875 г., след прокарването на железопътна линия от Цариград за Белово. Линията минава край село Полатово (днес квартал на града), но селището е наречено Гара Кричим, тъй като в стопанската му околност най-голямо селище е село (днес град) Кричим, намиращо се на 14 km южно-югозападно от гарата.

Първите заселници са селяни от Перущица, Брестовица, работници по жп. линията от Пещера, търговци на зърнени храни, плодове и зеленчуци, комисионери, кръчмари, ханджии. Така започва очертаването на квартала северно от жп. линията. Към 1926 г. Гара Кричим има 224 жители.

През периода 1926 – 1928 г. тук идват нови преселници от Тракия и Македония и при преброяването през 1934 г. населението на гаровото селище е 554 души.

По-късно започва строителството на фабрики, особено в навечерието на Втората световна война, когато консервната промишленост е насочена към пазара на Германия. Първи идват братя Тевекелиеви (1933 – 1934 г.) от гр. Елена. Те построяват фабрика на площ 15 дка. Земята получават даром от общината. След тях идват големите пловдивски капиталисти братя Алкалай, които наричат фабриката си „Алка“. Братя Маринови построяват вакуумна фабрика, а с италиански капитали възниква фабриката хладилник „Родина“.

Селището непрекъснато се развива и се превръща във важен промишлено-транспортен център.

Със закон, приет на 11 септември 1964 г., селото става град с името си Гара Кричим, но обикновено е наричан само град Кричим, изпускайки Гара.

С указ 828 на Народното събрание от 27 август 1969 г., когато село Кричим е обявено за град Кричим, град (Гара) Кричим е преименуван на град Нови Кричим.

Градът е преименуван на Стамболийски с Указ 256 на Държавния съвет на НРБ от 26.02.1979 г.