Точно един век от смъртта на безсмъртния Иван Вазов

Автор: Plovdiv Now 2926
Точно един век от смъртта на безсмъртния Иван Вазов

Точно един век става на днешния 22 септември от смъртта на големия Иван Вазов.

Гео Милев го нарича „Патриархът на българската литература“. Зад това определение са крие гениалният народен поет и писател Иван Вазов. Човек на много епохи, който преживява Възраждането, Освобождението и тежките години на следосвобожденска България, пише bulgarianhistory.org.

Житейският път на Иван Вазов минава през 5 войни – войната за свободна България, войната за съединена България, двете балкански и Първата световна. През цялото това време Вазов продължава да пише, а перото му оставя вечна следа във времето. Той увековечава образите на героите, които познаваме днес, както и подвизите на целокупния български народ, неговите мъки и страдания, въстания и борби, успехи и слава. Нека обаче спрем дотук. Колкото и хвалби да отправим към великия Вазов, те никога няма да са достатъчно. Вместо това, нека да Ви запознаем по-отблизо с живота му, така че да добиете още по-ясна представа що за човек е един от най-големите български творци на всички времена.

Годината е 1850-та, а денят – 9 юли. В градчето Сопот, в заможното семейство на Минчо Вазов се ражда малкият Иван. Бащата е търговец, радетел на движението на младите. Той стои твърдо зад идеите на българското Възраждане, а по-късно подкрепя и идеята за националното освобождение на България. Този човек със своя твърд характер успява да повлияе сериозно на своите синове, които отрастват, обичайки родината си. В следващите години, освен писателят Иван Вазов, на обществената сцена ще се появят и неговите братя – генералите Георги и Владимир Вазови, непоколебими в битките с враговете на България, а също и политикът Борис Вазов. В такава обстановка израства младият Иван.

С подкрепата на баща си той завършва местното училище и развива голям интерес към образованието. Учителят му го запознава с руската литература, от която бъдещият писател е силно впечатлен. Вече 15-годишен, той е изпратен в Калофер, за да продължи обучението си. Там негов ментор става не кой да е, а самият Ботьо Петков – бащата на революционера Христо Ботев. По време на престоя си там Вазов учи гръцки и турски език, но също така често се заравя в книгите. Запознава се с френската литература и силно се възхищава на постигнатото от нейните класици. Тласкан от желанието да се развива, Иван скоро се премества в Пловдив, в местната гимназия. Там интересът му към културата на Франция се засилва, започва да учи френски и да се чете творбите на Виктор Юго и Пиер Беранже.

Семейство Вазови
Семейство Вазови

След няколко години престой в Градът под тепетата, младежът получава писмо от Сопот, в което майка му го вика обратно, за да продължи занаята на баща си. Иван обаче отказва да се върне. Той вече пише стихове и няма никакво желание да се занимава с търговия. През 1870 година, когато Вазов е на 20 години, е отпечатано първото му произведение – стихотворението „Борба“. То обаче не е първата негова творба. В гимназиалния курс младежът изписва бащините си тефтери с лирика, която обаче ще бъде публикувана чак след 10 години. Попрището, което Иван си избира, предизвиква някои семейни проблеми. С течение на времето майка му Съба се пречупва и приема, а дори и покровителства делото на своя син. Бащата обаче остава недоволен, тъй като е твърдо решен да завещае търговията именно на него. Затова Минчо Вазов решава да действа и изпраща момчето във Влашко.

Там, в град Олтеница, работи чичото на младия Иван, който също е търговец. Ясно е, че творецът е изпратен в Румъния, за да се научи на занаят и да забрави наивните си занимания. Сърцето на юношата обаче му подсказва друго. Скоро след пристигането си той започва да учи румънски и да чете местната поезия. Пише и издава много творби на български, които излизат в различни вестници и списания. Притиснат от средата и подтикнат от бунтовния младежки дух, младият Вазов бяга от къщата на чичо си и се отправя към Браила. Там го приютява един български кръчмар – Нено Тодоров, познат в историята с прозвището си Странджата.

В Браила поетът се среща с една нова, необикновена действителност. По онова време в града, а и като цяло в по-южната част на Румъния, е пълно с български емигранти, т.нар. хъшове. Вазов е изключително впечатлен от хората, с които се среща. У него се пробуждат силни патриотични чувства и любов към поробената майка България. Той слуша песните на хъшовете и тяхното неизмерно страдание, обречени да бъдат далеч от страната си. Много от тях са бивши хайдути, участници във въстания, а също и в битките на сърбите срещу османците. Писателят се среща и с една друга пламенна личност от онази епоха – Христо Ботев. Насъбраните емоции след всички тези преживявания подтикват Иван Вазов да пише още повече. Днес е добре позната повестта му „Немили-недраги“, в която описва живота на хъшовете.

ivan-vazov-big-2
Иван Вазов

След престоя си зад граница писателят се връща в родния Сопот, където живее две години. По-късно се премества в Свиленград, където работи като даскал. По време на строежа на железопътната линия между София и Кюстендил е нает за преводач. За тези няколко години Вазов не забравя преживяното. Напротив, през 1875 година той се връща в Сопот и става член на местния революционен комитет. Априлското въстание го заварва във Влашко, където работи в една от големите емигрантски организации на българите – Българското централно благотворително общество (БЦБО). По това време издава своите първи стихосбирки – „Пряпорец и гусла“ и „Тъгите на България“. С началото на Освободителната война той започва и оформянето на стихосбирката „Избавление“, която е един своеобразен отклик към действията на руския император, който решава да помогне в борбата за освобождение на България.

По време на руско-турския конфликт Вазов работи като писар, а след края му председателства Окръжния съд. Две години по-късно Иван Вазов се намира в Пловдив. Там влиза в политиката и става депутат, като междувременно продължава със своята писателска и културна дейност. Избран е за председател на Пловдивското книжовно научно дружество и става редактор на неговото списание – „Наука“. По-късно заедно с друг виден българин – Константин Величков – основава списание „Зора“. По време на престоя си в Пловдив Иван Вазов сътворява някои от най-гениалните си произведения. Сред тях са цикълът „Епопея на забравените“, стихотворенията „Българският език“, „Не се гаси туй, що не гасне“, „Новото гробище над Сливница“, повестта „Немили-недраги“, разказът „Иде ли?“ и много други. Междувременно, заедно с Величков, съставя “Българска христоматия“, в която са включени над 100 произведения от България и света.

През 1886 година Вазов се намира в Одеса, където пише романа „Под игото“. Той е публикуван първо в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“, а през 1894 година е отпечатано първото му издание. Романът се превръща в една от най-четените родни класики, описваща обстойно подготовката и избухването на едно от най-кървавите въстания на българите. През 1899 година творецът се установява трайно в София, като започва да издава списание „Денница“. Няколко години по-късно се честват 25 години от началото на неговата просветна и литературна дейност. По това време от печат излиза и романът „Нова земя“ – продължение на „Под игото“. Той обаче е посрещнат много негативно от вещите в сферата на литературата. Критиките и обидите към Иван Вазов са толкова остри, че той едва не се отказва от попрището си.

Иван Вазов със свой приятел
Снимка на Иван Вазов и Иван Шишманов от 1915 година, направена в София

В годините до Балканските войни писателят отново влиза в политическия живот на страната, като дори става министър на просвещението. В периода 1912-1918 година България е въвлечена в няколко поредни военни конфликта. Авторът описва събитията в три стихосбирки. Макар да е противник на съюзяването с Германия, Вазов продължава да възпява смелостта и героизма на българския войник. След края на Първата световна война, когато държавата е изправена пред втора национална катастрофа, писателят без малко да загуби надежда. Иван Вазов милее за родината си като човек, който преживява най-тежките нейни падения и най-великите нейни възходи.

Народният поет умира на 22 септември 1921 година. На 71-годишна възраст той е един от най-заслужилите българи, обичан в цялата страна. Въпреки че критиката често не щади творчеството му, той остава сред любимите писатели на народа. За целия си житейски път Вазов създава огромно количество произведения, по-голямата част от които посветени на България. Много от тях остават завинаги в сърцата на хората и се изучават и до днес.

Подобни новини

Вашият коментар през Facebook

Новини

Изпрати новина