Специално издание събра в луксозна антология лириката на Вазов, отделена за първи път от социалната и патриотичната му поезия. Поводът е 170 години от рождението на Патриарха на българската литература.

Съставителството е дело на тазгодишния носител на Вазовата награда за цялостно творчество - поетът Борис Христов.

Книгата съдържа 150 стихотворения, някои от които рядко срещани в многобройните издания, предлагани до днес, и малко познати на съвременния читател.

Борис Христов е роден на 14-ти август 1945 г. в село Крапец, Пернишко. Завършва гимназия в Перник, после българска филология във Великотърновския университет (1970 г.). След дипломиране работи известно време като учител и като журналист. Прави общ дебют с още двама творци в сборника „Трима млади поети“ (1975 г.), а самостоятелен дебют – с „Вечерен тромпет“ (1977 г.). Президентът Жельо Желев отправя покана към Борис Христов да стане вицепрезидент, но поетът категорично отказва. Носител е на Голямата литературна награда на СУ „Св. Климент Охридски“ (2000 г.), както и на ред други литературни отличия. През 2010 г. в писмо до Министерския съвет обяснява, че отказва да получи присъдения му вече орден „Св. св. Кирил и Методий“ – първа степен.

Борис Христов е съставител на антологиите „Българска лирика“, „Българска народна лирика“ (1994), „Български разкази“, „Народни устни писмена“ (1995), „От изгрев солнце до заник“ (1997) и на смятания за мистификация през XIX век епос на българо-мохамеданите от Западните Родопи, „Веда Словена“ (1997).