Сопот почита паметта на ген. Георги Вазов - героя от Одрин

Автор: Plovdiv Now 8683
Сопот почита паметта на ген. Георги Вазов - героя от Одрин
Община Сопот и Къща музей „Иван Вазов“ канят утре, 5 януари, от 11,00 часа, на тържествен ритуал и поднасяне на венци и цветя
по повод 162 години от рождението на ген. Георги Вазов.
 
Церемонията ще се състои пред паметниците на братята Вазови. 
 
Георги Минчов Вазов е български и руски офицер (генерал-лейтенант), военен министър. Той е сред основните организатори на проруския преврат от 1886 г., целящ детронирането на княз Александър I Батенберг. По време на Балканската война командва Източния сектор при обсадата на Одрин, където е извършено настъплението, довело до превземането на града.
 
Георги Вазов е роден на 5 януари по стар стил през 1860 г. в Сопот. Той е 5-о дете в семейството на търговеца Минчо Вазов и Съба Хаджиниколова-Вазова. Той е брат на писателя Иван Вазов, лекаря Кирил Вазов, генерал-лейтенант Владимир Вазов, политика Борис Вазов.

През 1873 г. завършва взаимното училище в родния си град, но поради здравословните проблеми, които има баща му, се налага да работи в сопотския дюкян. През есента на 1874 г. постъпва в 3 гимназиален клас на Априловската гимназия в Габрово, но през 1876 г. заради възникнал бунт е изгонен от гимназията и се завръща в Сопот. Както е известно, Сопот не въстава по време на Априлското въстание, но въпреки това сопотненци са свидетели на зверствата на башибозука.

След потушаването на въстанието през есента на същата година Минчо Вазов решава да изпрати сина си Георги в Олтеница, Румъния при брат си Кирил. Там той остава една година и учи в българското училище.

През пролетта на 1878 година под ръководството на губернатора на Свищов Найден Геров се провежда конкурс, благодарение на който 10 момчета имат възможност да учат в Одеското юнкерско училище в Русия. Един от десетте щастливци е и Георги Вазов. В началото на месец май групата е събрана и бъдещите юнкери се подготвят за заминаване за Одеса. Пристигат там през юни и започват своята три месечна подготовка за полагане на приемните изпити във Военното училище. Строевата му подготовка преминава като „доброволец“ в 55-и подолски полк на Одеския гарнизон. Вазов полага изпита си на 1 септември 1878 г. и след като е приет е зачислен в състава на 2-ра юнкерска рота. Проявява особени наклонности към военната тактика и артилерията. Завършва обучението си на 1 септември 1880 г. с чин старши портупей юнкер и се завръща в България.

При пристигането си във Варна в произведен в чин подпоручик, с което е приравнен със завършилите втория випуск на Военното училище в София. На 8 октомври 1880 г. подпоручик Вазов в 1-ва на княз Алескандър дружина с длъжност субатльор офицер във 2-ра рота, а на 9 септември 1881 г. е назначен за завеждащ вещевия гарнизонен склад. Длъжността не се харесва на младия офицер и със съдействието на брат си Иван Вазов, който по това време пребивавал в столицата на Източна Румелия – Пловдив, на 26 ноември същата година той е прехвърлен в Източнорумелийската милиция.

В Пловдив Георги Вазов е назначен на 11 декември 1881 г. отново като субатльор офицер в 1-ва пловдивска дружина. Усърдността и интелигентността на Вазов не остават незабелязани от генерал-губернатора на областта Алеко Богориди и той е назначен за негов трети адютант. Георги Вазов става част от свитата на княз Богориди при срещата му със султана в Цариград през 1882 година.

В качеството си на източнорумелийски офицер, на 2 ноември 1882 г. подпоручик Вазов заминава за Санкт Петербург, където първоначално учи в Инженерното училище, а от 2 ноември 1883 г. продължава обучението си в младшия клас на Николаевската военна академия, като след успешно взетите изпити от първата година, на 20 ноември 1884 г. е прехвърлен в старшия клас. Още през 1881 г. Вазов написва първата си монография „За военната гимнастика в училищата и в обществото“, която излиза в София по времето на следването му в Русия. На 10 септември 1885 г. Вазов се връща отново в България, за да вземе участие в Сръбско-българската война.

През Сръбско-българската война (1885) Вазов изпълнява различни функции в Пионерната дружина и артилерията.

През 1906 г. е повишен в първия генералски чин генерал-майор. По-късно е обвинен в корупция при доставките на взривни вещества и през май 1908 г. е уволнен от армията.

При започването на Балканската война през есента на 1912 г. Георги Вазов е мобилизиран и е назначен за началник на военните съобщения и транспорта. На 22 ноември става военен губернатор на Лозенград, а от 1 февруари е началник на Източния сектор при Одрин, който ръководи и по време на настъплението на съюзническите войски два месеца по-късно, при което Одрин е превзет. На неговия участък са превзети първите фортове Айвазбаба, Айджиолу и др. Участва в пленяването на Шукри паша. За участието си във войната генерал Вазов е награден с орден „Св. Александър“ II степен, който му е връчен на 25 юни 1913 г. във военното министерство.

През септември 1914 г. е приет за член на „Славянското дружество“ – дружество създадено през 1899 г. от български граждани за прослава на славянството и в частност в прослава Русия и другите държави спомогнали за Освобождението на България. Работи съвместно с изтъкнати руски интелектуалци за подобряване на руско-българските отношения. На 15 март 1915 г. 115 членове на Народната партия, в което число е и генерал Вазов изпращат писмо с молба за ненамеса на България във войната.

На 12 май 1915 г. е избран за общински съветник в София, на който пост остава до 1919 година.

На 10 септември 1915 г. в Софийския военен клуб запасният генерал Вазов, в качеството си на председател на Софийското бюро на Народната партия, събира всички председатели на опозиционните партии. Там се гласува телеграма до правителството, в която се изтъква важността на ненамесата на България в Първата световна война или ако такава намеса е наложителна, то България да застане на страната на Русия. Телеграмата е представена от Александър Стамболийски на аудиенция при Фердинанд, но той отхвърля категорично този вариант на действие.

През 1920 г. здравословното му състояние силно се влошава и той е принуден към края на годината да замине във Виена на лечение. Болестта му налага сложна хирургическа операция, която е извършена през февруари 1922 година. Рехабилитацията му трае почти две години, които той прекарва по санаториуми в Швейцария, Германия и Италия. През 1922 година в Женева написва своите „Спомени от Балканската война“. При управлението на Александър Стамболийски през 1923 г. е обвинен от Народното събрание, че е изменил на отечеството с това, че е продължил войната от 1912 – 1913 г.

Георги Вазов се завръща в България на 24 май 1924 година, а 4 дни по-късно ръководството на опълченското „Дружество Одрин“ организира в негова чест тържество, на което е официално приет за член на дружеството. От анкетата направена през 1926 година от военното министерство се вижда, че Вазов се е отдал на работата си над историко-мемоарни съчинения. По това време са готови ръкописите на „Монография за участието на българите в Освободителната война“, „Спомени от Съединението и Сръбско-българската война“, „Укрепване на северната граница на България“ и „Българската флотилия“. През 1919 година генерал Вазов обнародва спомените си „В пустините на Средна Азия“. Генерал Вазов е автор на десетки статии в областта на военното дело.

Генерал-лейтенант Георги Вазов умира на 13 август 1934 г. в София. Тленните му останки са поставени върху оръдеен лафет и под звуците на траурна военна музика е погребан в Централните софийски гробища.

Подобни новини

Вашият коментар през Facebook

Новини

Изпрати новина