Пловдив беше Сопот, Сопот беше Пловдив вчера, когато се проведе първото от поредица събития „Сопот извън Сопот„. Под това заглавие се крие дълбока идея за възраждане на Вазовата България – държавата на духа и словото.

Събитията се водиха от Георги Бърдаров, носител на Националната Вазова награда за литература за 2022г. Сред специалните гости бяха проф. Боян Биолчев, доц. Григорий Вазов, д-р Стефан Шивачев, Николай Урумов и много хора на духа и словото от Сопот, Пловдив и София.

Сопот е град на будители и възрожденци – така Георги Бърдаров определи родния град на Вазовия род. Той представи житието и делото на двама сопотненци – Кирил Нектариев и Хаджи Гьока Павлов – личности, почти анонимни в българската история, които са сред най-големите дарители за българското образование. Двама души, които вярват, че тяхното лично богатство е богатство на България. Автор на двете биографични книги е д-р Стефан Шивачев.

„Каквито и да са времената, каквито и да са кризите, докато има хора като организаторите на това събитие, които възраждат духа и възраждат паметта на България за личности като Кирил Нектариев, Хаджи Гьока Павлов и Иван Вазов, сърцето на България ще тупти и България ще пребъде„, каза Георги Бърдаров.

„Сопот има определящо място в духовното извисяване на нацията. Смятам, че Вазов би следвало да бъде цел, която всеки млад човек трябва да преследва, за да знае, че светът е място на вяра, чест и достойнство.
Вазов не ни е оставил творчество, а философия и ценностна система, която и днес е и трябва да бъде морален компас на нацията“, заяви Деян Дойнов, кмет на Община Сопот.

„Вазов е вечен„, каза той и допълни, че се гордее, защото чрез това събитие се проправя пътя на Вазовото слово към вечността.

Д-р Стефан Шивачев представи факти от живота на Иван Вазов в Пловдив. Тук авторът идва за първи път като ученик. Тук той се докосва до голямата съкровищница на френската литература, започва да превежда, а в последствие и да пише стихове.

През 1881 г. Иван Вазов изгражда свой дом в Пловдив. Тук той пише „Иде ли“, „Немили недраги“, „Чичовци“ и „Епопея на забравените“. По това време градът е столичен град на Източна Румелия. През същата година се основава научно дружество, което издава и свое списание „Наука“ под редакцията на Вазов. Поетът живее тук до 1886 г., когато е принуден да замине за Одеса. Вазов сам казва, че неговият духовен подем най-много, ако не и изцяло, се държи на Пловдив и го определя като негов втори роден град.

В празничната програма на събитето „Сопот извън Сопот“ взеха участие вокалните групи „Незабравки“ и „Алмадин“, и Николай Урумов със своята постановка „Лалугер“.

За начало и край на събитието „Сопот извън Сопот“ прозвучаха Вазовите думи:

„И аз на своя ред ще си замина,
трева и мен ще расне над прахът.
Един ще жали, друг ще ме проклина,
но мойте песни все ще се четат.“