Петър Караангов, поет и текстописец на някои от най-красивите български песни, е починал вчера на 89-годишна възраст, съобщиха от община Сандански, на която той е почетен гражданин.

Роден е на 11 ноември 1931 година в град Свети Врач, днес Сандански, в семейство на бежанци от Егейска Македония. Завършва гимназия в родния си град, полувисш Държавен библиотекарски институт (1952) и българска филология в Софийския университет „Климент Охридски“ (1957). Работи като библиотекар в читалищната библиотека в Сандански(1952-53), като коректор в издателство „Български писател“ (1958), като редактор на сп. „Пламък“ (1963-64), като главен редактор на издателство „Български писател“ (1964-68) и в Студията за игрални филми „Бояна“ (1968-71). Той е директор на Народната библиотека „Кирил и Методий“ (1983-89) и главен секретар на Съюза на българските писатели (1989-91).

Петър Караангов е носител на орден „Стара планина”, както и на редица други награди и отличия, сред които Националната Вазова награда през 1999, Националната литературна награда „Изворът на белоногата“, на Годишната награда на СБП за поезия.

Стиховете му са преведени на повече от 20 езика.