В близкото десетилетие проблемите с недостига на вода в пловдивския регион и по-конкретно Родопската яка ще се задълбочават. Съвсем възможно е осъществяването на мрачна прогноза, при която населението променя изцяло начина си на живот заради невъзможността да бъде снабдено с достатъчно вода. Този сценарий предизвестява говорителят на „Водоснабдяване и канализация“ в Пловдив инж. Антон Гълъбов. Изказването му е по повод зачестяващите случаи, в които населени места в района на Родопската яка страдат от недостиг на ценния ресурс. За този „тлеещ въглен“ TrafficNews ви разказа в предходна публикация, в която ви запознахме с част от проблема.

Най-засегнато в момента е село Марково, където повече от две седмици продължават действията по контролирано водоподаване, след като временно бе отхвърлев вариантът за режим на водата. Поддържа се баланс между трите водоизточника, снабдяващи селото, като непрестанно служител на ВиК следи нивото на водата в тях да не пада под критичните 20%, при които помпите спират да работят и водоподаването се прекъсва. Засега мерките дават резултат, споделя кметът Десислава Терзиева, а след дъждове, които паднаха миналата седмица, положението се е стабилизирало.

Макар ситуацията в Марково да е под контрол, рискът водоемите отново да намалят дебитите си съвсем не е отхвърлен. Нещо повече – в обозримото бъдеще с подобен проблем може да се сблъскат и останалите села в региона. Симптоми за това вече се забелязват навсякъде в подножието на Родопите – Куклен, Браниполе, Белащица, Брестник, Цар Калоян, Тополово, Първенец, Храбрино и други, казва ижн. Антон Гълъбов. Оплакванията от граждани към тях зачестяват.

Екологичните промени пряко влияят на работата на дружеството

„В следващите години ситуацията, предполагам, ще бъде още по-тежка. Този цикъл, в който влизаме – по-малко валежи, затопляне на времето, липса на снеговалежи през зимата – много пряко касае попълването на нашите водоизточните, от които подаваме вода към хората. Особено в планинските райони“, казва управителят на „Водоснабдяване и канализация“ в Пловдив.

Бурният темп на строителство със сигурност не помага в случая, затова в последните години дружеството „много внимава“, когато издава разрешения за присъединяване към водопреносната мрежа на ВиК. По същество демографския прираст е фактор за работата на дружеството, поради завишеното потребление, до което води. Затова, за да стигат количествата, голям процент от новоизградените жилищни сгради в региона биват задължавани да изграждат сондажни кладенци, ако искат да се снабдяват с вода.

„Има огромен апетит, както за региона на Марково, така и за вилните зони в подножието на Родопите. Не можем да си позволим да присъединяваме абонати, тъй като знаем, че няма да достигат водните количества. И то не само в пиковия сезон или часове – но и през останалото време“, казва още той.

Скритата наглост

Ограничаването на новите абонати е само една от мерките за дългосрочно справяне с проблема. Другият, свързан с злоупотребите с воден ресурс, обаче е далеч по-сложен за овладяване. Най-малкото защото той зависи повече от самосъзнанието на потребителите, които въпреки препоръките на ВиК дружеството – все още ползват питейната вода за несвойствени нужди. Най-често — напояване на растения, градинки и райграси в дворовете си.

Какъв огромен ресурс се черпи неправилно, може лесно да се проследи при дъждовно време, когато поливанията бъдат преустановени.

„Четири пъти е по-голяма разликата между дни, в които се полива и такива, в които не се. Още през април и май ние разпространихме писма до общинските кметове, за да призоват жителите на населените места да използват водата само за питейно-битови цели. Знаехме, че има опасност от засушаване, заради това бихме аларма още в самото начало. Имахме уверението на кметове, че предстои информационна кампания, която да разясни на гражданите какви са рисковете. На много места това така и не се случи, а всичко остана в нашите ръце. За съжаление, за поредна година потребителите ни не чуха какво имаме да им кажем“, споделя инж. Гълъбов.

Работи се и по пресичането на нерегламентираното водочерпене чрез „байпаси“. В тази връзка е бил създаден отдел към „Водоснабдяване и канализация“, който да извършва контрол върху потреблението. При регистрирането на злоупотреби, пред имотите на въпросните абонати ще бъдат монтирани водомерни шахти. „По този начин смятаме, че ще пресечем, ще го кажа в прав текст – кражбата на вода посредством байпасни връзки“, отчита управителят на дружеството.

Проверки се извършват още от април месец, а до момента към ВиК са постъпили над 100 сигнала, касаещи нарушения на абонати. Повечето от тях попадат на територията на община „Родопи“, но са регистрирани още и в общините Лъки и Асеновград.

„Имаме основателни съмнения за други населени места и наши абонати. Сега сме в период, в който трябва да потвърдим дали това е така, след което ще съставим протоколи и ще информираме както местната власт, така и органите на реда“, споделя той.

Никой не знае колко точно вода губим

„Кражбата“ обаче не е единственото, което ощетява както хората, така и дружеството. До загуба на воден ресурс се стига и заради амортизираната етернитова мрежа, с която оперира ВиК-Пловдив. Тя е строена преди 50-60 години, при това подготвена да обслужва значително по-малък брой домакинства. Напоследък авариите зачестяват заради периода на засушаване, признават от дружеството, и ежедневно се налага екипите им да отстраняват щети в пловдивския регион.

Временното неудобство за потребителите е само едната страна на монетата. Това, което повече следва да ни тревожи, е изтичането на неопределени количества воден ресурс, който и без друго е дефицитен. Изключително трудно е да бъде преценено колко точно от водата изтича по улиците и в почвите по време на ремонти и аварии. Грубите сметки на ВиК-Пловдив водят към цифра, която няма как да бъде потвърдена – „не повече от 10%“, казва инж. Гълъбов. Относно нерегламентирано водочерпене данните са подобни – „10-15 на 100 кубика“ изчезват.

В търсене на дългосрочно справяне с недостига на вода, който е последствие не само от екологичните промени, но и от повишеното потребление, ВиК е стартирала редица проекти за подмяна на водопренасната мрежа. Те засягат мащабни ремонти във връзка с програмата за опазване на околната среда.

„Изпълняваме проект за 137 млн.лв.. В тези средства бе включена изграждането на новите напорни водопроводи на Пловдив, проекта за Южния обходен колектор, като успоредно с него се изпълнява и голям магистрален водопровод, нов водопровод в Стамболийски, нови водопроводи и канализации в Хисаря, Карлово и Първомай. На много места сме реагирали в рамките на това, което са спечелили като средства от Европейския съюз. Трябва обаче още много да се работи, за да видим ефект“, разказва Гълъбов.

Междувременно се правят проучвания за изграждане на нови източници, от които да се черпи ресурс. Освен проекта за два сондажа на Марково, подобни проекти се подготвят за редица села в Пловдивско – Искра, Стрелци, Червен и други.

Общините, които са собственици на водопроводните мрежи на териториите си, също имат ангажименти към поддръжката им, подчертава той и допълва: „С много от тях правим договори за съвместна дейност. За съжаление, пред нас стои проблема с недостатъчни средства – общинските бюджети няма как да покрият кардинални ремонти“.

Инженерът обаче е категоричен, че всичко това не би имало смисъл, ако гражданите не осъзнаят отговорността си към опазване на водния ресурс.

„В тези екстремални условия не трябва да се допуска използването на водата за други цели. Не трябва да се разчита на това, че тя е неизчерпаем ресурс. И няма как общината, като собственик на водоснабдителните мрежи и съоръжения, и ние, като експлоатационното дружество, да се опитваме да влагаме огромни средства и сили за нови водоизточници. Вода не достига в сухите периоди за около месец и половина, недопустимо е през това време тя да се използва за несвойствени цели. Разбирам, че е тежко хората да виждат как растенията им леният, но човешкият живот е по-важен. Категоричен съм, че ВиК-Пловдив няма да търси нови водоизточници, за да може част от нашите абонати да поливат райграса си!“.

„Имаме нужда от Държавата, понеже се въртим в кръг“

Управителят на ВиК в Пловдив алармира, че е време държавата да започне с прилагането на кардинална национална политика в сферата на водоснабдяването. В противен случай „в следващи 10-15 години рискуваме изцяло да спрем водоподаването в България“. Подобна сериозна заявка инженер Антон Гълъбов прави може би основателно, като казва, че сегашните инвестиции по-скоро карат водните оператори „да се въртят в кръг“.

Повечето подобрения, които клоновете в отделните области извършват, са „на парче“ и козметични, без да водят до особена промяна в ефективното управление на водния ресурс.

„Когато смениш една част от мрежата, това води до увеличаване на авариите в другата част, която не е подменена. Тоест.. се въртим в кръг. Истината е, че за да се забележи положителен ефект, трябва да се промени цялата водопреносна мрежа на региона. За всички е ясно, че за да се осъществи тази тежка дейност, ще трябва да бъдат инвестирани суми, които не могат да бъдат поети нито от бюджета на общините, нито от този на ВиК дружеството. Това би могло да се случи единствено чрез национална програма“, казва той.

Вариантът подобна мегаинвестиция да бъде осъществена в региона на Пловдив на този етап е по-скоро слабо възможен. Дори и да се случи, няма как да очакваме това да стане в близките години. Дотогава водният оператор и общините ще трябва да разчитат на собствените си бюджети и евентуално спечелени европейски средства, с които биха могли да обезпечат „закърпване“ на проблемните звена.

Може би е трудно да си го признаем, но настана времето, в което населението на Родопската яка ще трябва да промени гледната си точна. Да планира собственото си поведение през личната отговорност към опазване на ценния воден ресурс. И да отвори очите си за това, че колко вода ще има след време – зависи от това за какво я използва днес.