Там, където пътят свършва. Ситово – едно забравено Родопско село
Cело Ситово е едно от многото обезлюдени села в прекрасната планина Родопи. Разположено е на 1 300 м.н.в, само на 30 км от Пловдив, а всъщност толкова далеч от шума и суетата на града. Като изключим на места разбития път до селото, пътуването до него е много приятно изживяване.
Човек може да се наслади на прекрасните багри на планината,на живописните скали, на криволичещата Дервишка река и на чешмите със свежа планинска вода. По пътя за Ситово не пропускайте и малкия, но много красив водопад, който се намира на разклона между Ситово и Лилково.
Малко преди входа на селото от ляво на пътя ще откриете мистериозния ситовски надпис. С тайнствените символи, издълбани в скалите, той остава неразчетен и до днес. Много учени са се опитали да разгадаят мистериозните рунообразни знаци, но все още няма ясна теория за авторството му и писмеността, на която е написан.
Пътят свършва там където започва селото. Озовавате се на централния площад и се потапяте в атмосферата на миналия век. Старите къщи с покриви от каменни тикли са накацали по склоновете. Те напомнят за едни отдавна отминали времена.
Селото е обезлюдено. Тук няма магазини, няма кафенета…няма и останали жители. Зимните месеци може да видите 2-3 къщи, в които вечер проблясва светлина. Училището, читалището се рушат отдавана, а църквата отваря врати на празници. Лятото е доста по-оживено, благодарение на вилната зона.
По криволичеща горска пътека може да стигнете аязмо със студена, лековита вода. Мястото е предпочитано и за екстремни спортове като колоездене, бъгита, мотори. А през зимата се открива една прекрасна снежна картина, която омагьосва с бялата си красота.
Да, тук те обхваща носталгия по миналото, но тук може да почувстваш себе си в хармония с природата. Гледката, спокойствието, свежият планински въздух, необятните зелени поляни, горските пътеки, изтриват тъгата и потапят в спокойствието и магията на Родопа планина.
