Съпругата на кмета на Цалапица: Случаят с майка ми е идентичен с убийството на Димитър Малинов, само че тя оцеля
След убийствотона 24- годишния Димитър Малинов, пловдивското село Цалапица миналата седмица отново стана арена на страсти.
Подозрение в изневяра завърши с побой и средна телесна, а основни герои в историята са кметът на Цалапица Ивайло Данаилов, съпругата му Христина и родителите на двамата. Майката на Христина - Ваня Костадинова обвини сватовете си, че са я пребили и са я оставили на улицата в безсъзнание. Те от своя страна отричат и твърдят, че жената е паднала по стълбите. Костадинова е в борница със счупена ключица, счупено ребро и други сериозни травми.
Прокуратурата е образувала досъдебно производство по случая, а седмица след случката, Христина прие да говори пред репортер на TrafficNews.
- Как е майка ви, Христина?
- Не е добре. Продължава да е с опасност за живота, лекарите я наблюдават. Всичко я боли.
- Очаквали сте да се стигне до подобна агресия?
- Не , не съм очаквала такава реакция. Знам, че свекър ми е избухлив човек, но не съм очаквала да се стигне до физическо насилие. Родителите на съпруга ми и майка ми не са имали някакви сериозни пререкания. Държаха се учтиво, не се подминаваха на улицата. Те наистина са доста тънкообидни и се сърдят за всяко нещо.
- Какво се случи във въпросната вечер, когато майка ви бе нападната?
- Предисторията на скандала касае лични оттношения в семейството ми, които предпочитам да не коментирам. Афектирана, от това което й казах по телефона, тя е отишла у родителите на съпруга ми. След това я видях , когато вече беше в колата на някакво непознато момче , цялата в кръв и чакахме да дойде линейката. Пристигна полиция, няколко коли със сирени. Свекърът и свекърва ми дори не отваряха на полицията.
- Как си обяснявате подобна агресия?
- Случаят е идентичен с убийството на Димитър Малинов. С разликата, че майка ми е жива. Защото можеше счупеното ребро да пробие белия й дроб или да умре от студ на улицата. Те са я хвърлили като куче. Това са възрастни, отговорни хора. Виждаш, че човекът не е добре, боли го. Извикай линейка. Трябва да има елементарна човещина. Даже и кучешко отношение не е.
- Как гледате на версията, че майка ви се е спънала и паднала по стълбите?
- Това е абсурд. Тяхната къща има две съвсем малки стъпалца. Дори и да падне, тя няма да има такива травми – счупвания, охлузвания. Панталонът й е в къщи- той е целият ожулен, в кръв. Те трябва да си поемат последствията.
- А какво смята съпругът ви за действията на родителите си?
- Не иска да вземе отношение. Казва , че ще изчака органите на реда да си свършат работата.
- Те търсили ли са контакт с вас?
- Не, не са ме търсили. Не искам да говоря с тях.
- Какви ще са вашите действия оттук нататък?
- За това, което се случи с майка ми , надявам се виновните да получат справедливо наказание. В личен план това са си наши отношения и трябва да видим дали можем да продължим напред. Трябва да е ясно, че работата на Ивайло като кмет няма общо … той винаги е разграничавал личния живот и работата си. Наистина си я върши с много желание и влага всичката си сила . Родители му ако толкова не са искали да говорят с майка ми, можеха по културен начин да се разберат, не да проявяват насилие . Ако аз не желая да говоря с някого , а той настоява и нахалства , щяхда се обадя на полицията . Това ли е примерът, който дават на синовете си и на внука си? Сега , когато отидем в къщи малкият пита "къде е баба Ванче" ? И аз казвам, че я няма и той казва ‘ боли ‘ …. Защото беше с мен в онази вечер докато чакахме линейката и е запомнил, че тя викаше от болка.
- Вярвате ли , че полицията и прокуратура ще си свършат работата?
- Много се надявам това да стане. И да са си взели поука от убийството на Митко.
