Примката около населените места в района на Родопската яка се затяга и те се оказаха в капана на собствената си привлекателност и нарастващия натиск на екологични промени. Недостигът на един от най-ценните ресурси – водата, вече не е тихият им проблем.

Хилядите жители на региона все „по-напоително“ усещат последствията от глобалното затопляне, замърсяването, свръхконсумацията и пропуски в управлението на водните ни ресурси.

Какво се случва с водата на Марково?

Повече от седмица село Марково се намира в ситуация на контролирано водоподаване. Вариантът, предложен от ВиК-Пловдив за режим на водата, бе временно отхвърлен от администрацията, която търси алтернатива да не утежнява амортизираната водопреносна мрежа. Първоначалният план за това вода да не тече от чешмите между 22:00 ч. и 05:00ч. не се случи, а причината е донякъде практична.

ВиК мрежата на селото е строена през миналия век, подготвяна да задоволява нуждите на значително по-малък брой население. Честото спиране и пускане на крановете сега, вероятно ще стовари още по-трудни за решаване проблеми, заради риска от компрометиране на старите тръби.

„Режим на водата в Марково няма, въпреки препоръките на ВиК дружеството. Ние с кмета на Община “Родопи” Павел Михайлов настоявахме да няма такъв по ред причини. Първата е, че селото е под денивелация и в него има над 40 крана. Ако често въртим крановете, но водата не спира веднага заради денивелацията, се създават условия за аварии, защото ще влезе въздух и ще надуе тръбите. В един момент ще се окажем не само в режим на водата, но и с редица повреди за отсраняване. Затова ние предложихме контролирано спиране. Сега действаме по този график – от сутринта служител на ВиК следи нивото на водата в трите водоема на Марково да не пада под критичните 20%, при които помпите спират да работят и водоподаването се прекъсва. Балансираме между трите водоприемника – към тези, чието ниво пада, се подава вода от другите. Така и хората не са ощетени при тези високи температури“, обясни за TrafficNews кметът на Марково Десислава Терзиева.

Самодисциплина.

На тази дума Терзиева обръща специално внимание, като подчертава, че населението на Марково ще трябва да вземе отношение към проблема с безводието отговорно.

В момента част от жителите поливат градините, райграса и растителността в дворовете си с питейна вода. Има съмнение за нерегистрирани басейни, които също се снабдяват с вода по този начин, вместо със сондажи.

„Има подозрения за злоупотреби от страна на гражданите. Наблегнахме на тяхната роля по време на срещата, която се проведе миналата седмица. Трябва да сме по-прецизни с потреблението. Няколко населени места в региона вече са на воден режим. Не искаме този вариант за Марково. Естествено ВиК трябва да намерят начин да контролират злоупотребата с питейна вода, защото все пак те са регулаторът“, казва Терзиева.

По време на събрание с ВиК, кметове и населението са били обсъдени варианти за налагане на контрол над злоупотребите с питейна вода, незаконното присъединяване чрез байпаси и загуба на количества по трасето заради остарялата етернитова мрежа.

„Beverly Hills“: Родопската яка в хватката на инвеститорите

Когато говорим за Родопската яка няма как да не споменем нейната привлекателност за предприемачите. От години инвестиционните предложения за строителство в региона набъбват, пропорционално на цената на жилищата в най-близките до Пловдив села. Изграждането на нови сгради се случва толкова скоростно, че належащата инфраструктура изостава убедително. Един от първите бушони, които изгърмяха в следствие на това, бе водопреносната мрежа. По официални данни жителите на Марково наброяват 3600, по неофициални – тази цифра е завишена чувствително. Така е и с останалите села, в които има вилни зони. Рядко собственици на нови жилища могат да се присъединят към ВиК мрежата, заради меморандум, който ограничава броя на абонатите. Така пред тях седи единствено възможността да обезпечат нуждите си – да изграждат сондажи. 

За да смогне на завишеното потребление, местната администрация се включва в търсенето на устойчиви решения, като задвижва проекти за няколко алтернативни източника на вода.

„В Марково проблемът е от известно време, но той започва да се появява и на други места. Според ВиК това се дължи на засушването и повишеното потребление. Има твърдение, че водата се употребява не само за питейно-битови нужди. Краткосрочният проблем ще се реши чрез контролираното водоподаването. Дългосрочният – с нов водоизточник. Той вече е факт, само има административни процедури, които все още не са финализирани. С решение на Общински съвет преди две години закупихме имот, който предоставихме на ВиК за изграждането на два нови сондажа. Предстои да се направи ПУП и парцеларен план, а водното дружество да учреди санитарно-охранителна зона. Има и възможност двата сондажа да се присъединят към напорния водопровод на вече съществуващата мрежа. Той се намира в непосредствена близост, но тази процедура крие рискове, има шанс той да не издържи“, коментира кметът на Община Родопи Павел Михайлов. Отделно в местността „Исака“ предстои да се изгради резервоар с 300 кубика вместимост, който ще снабдява новата жилищна зона на селото.

Има обаче още един проблем, казва Михайлов: „Парите не стигат. Селата в общината са големи и в нито едно от тях няма изградена цялостна канализация и водопровод. Няма как да се борим успешно с проблема, при условие, че още сме със стара мрежа с етернитови тръби, те се пукат постоянно и има големи загуби на ресурс, който изтича в земята. Въпросът за водата на село Първенец бе поставен още миналата година пред Областна управа. Ние няма какво друго да направим освен да настояваме Басейнова дирекция и ВиК, която трябва да изгради ново водовземно съоръжение, да си свършат работата. Проблем има и във вилната зона на Храбрино, където според ВиК има завишено потребление. През почивните дни имаше спиране на водата и там“, казва той.

„Колкото повече се строи, толкова по-малко вода остава“... наистина ли?

В последните години нараства напрежение между дългогодишното население на Родопската яка и „придошлите“ наскоро. През изминалите дни бе стартирана подписка, с която се иска ограничаване на високото строителство, което да залегне в новия Общ устройствен план. 

Наложило се е схващането, че колкото повече къщи изникват, толкова повече водата се оказва дефицитна. Логиката, че всички „делят една чаша вода“ обаче се пропуква, тъй като издаването на строителни разрешения не е пропорционално на тези за присъединяване към водопреносната мрежа.

„Върви едно грешно впечатление, че новите сгради в района са част от ВиК мрежата. Не – в един много голям процент те са с изградени сондажи. Разрешенията за строеж, които главният архитект на Община „Родопи“ издава, и са за зони извън регулация – абсолютно винаги са със сондажи. С изключение за случаите, в които бъдат предоставени становища от ВиК за присъединяване към водопроводната мрежа“, казва кметът Павел Михайлов.

Той подчертава, че строителството в района на общината е в ненормални размери, но опцията администрацията да обяви „война“ на инвеститорите, като връща проектите им, ще се сведе единствено до купища загубени съдебни дела и финансови щети. На практика законът не вменява правото на общината да ограничи строителните дейности в района в случаите, в които инвеститорът представи изрядна документация, казва той.

„Законът позволява хората да купуват имоти извън регулация, да им сменят предназначението и да извършват строителна дейност. За мен също не са нормални тези темпове, защото се оказва, че Община „Родопи“ е на второ място по брой на разрешителни за ново жилищно строителство. Именно затова ние можем да напредваме с проекти, които разширяват материалната база и да изграждаме инфраструктура, за да отговорим на търсенето. В момента правим в Марково главни колектори 1,2 и 3. Правим нови водопроводи в Белащица, канализации в Цалапица и Браниполе. Правим образователни институции – детски градини, ясли. Интересът към общината е голям и ние не сме спрели да работим“, споделя кметът.

„Но не можем да бягаме след събитията“

Проблемът, с който сега се сблъсква Марково, може скоро да се прехвърли и към останалите населени места в региона. Както споменахме, признаци на това се забелязват навсякъде в подножието на Родопите – Куклен, Браниполе, Белащица, Брестник, Цар Калоян, Тополово, Първенец, Храбрино и други. Оплакванията от граждани не закъсняват.

„Проблемът трябва да се реши кардинално. И то от държавата. Ние не можем да бягаме постоянно след събитията. Къде отидоха големите проекти за язовири в региона, за които се говори от десетилетия? Ако се осъществи проектът за я.„Въча“, нашите села ще имат възможността да използват чиста планинска вода. За съжаление, там няма развитие“, казва Михайлов.

Пловдивското дружество „Водоснабдяване и канализация“ също работи по редица проекти, за да предотврати сериозен недостиг в региона, но за тях ще ви разкажем по-подробно в следваща публикация, пише trafficnews.bg.

Отговорността трябва да е споделена

Благодарение на доброто ни географско разположение свикнахме, водата да е навсякъде в нашето ежедневие. И да ни стига. Навиците ни ни карат да забравяме, че тя е изчерпаем ресурс. Ако местното население спешно не припознае ролята си, рискува собственото си удобство.

Фаталните прогнози, че в бъдеще региона на Родопската яка може да се сблъска с безводие – не е са плод на фантазия. Те са съвсем реален сценарий, който ще се сбъдне, ако не се поеме колективна отговорност. От държавата, от водното дружество, от местната администрацията и от жителите, чиито брой расте осезаемо.

Мерки вече са предприети, но е крайно време да се положат основите на устойчиви решения на проблема с безводието – продукт на екологичните промени. В противен случай след време ще се изненадаме какъв може да бъде ефектът им.