Собственикът на малката водноелектрическа централа край Кадиево се провали в опита си да осъди граждани, активисти и експерти, изразявали публично позиции по темата със замърсената с манган вода в Брестовица. Дружеството „НАТ 2004“ ООД, което стопанисва е МВЕЦ „Кадиево“, предяви съдебен иск за близо 17 800 евро срещу шест лица за уронване престижа. Сред тях са главен експерт от Областна управа, инженер от  ВиК-Пловдив, кмет, двама души от сдружението „Живот за Брестовица“ и природозащитник. Всички те са участници в публичния дебат около замърсяването на питейната вода в пловдивското село Брестовица, където говореха за възможна връзка между експлоатацията на МВЕЦ-а и повишеното съдържание на манган в питейната вода на населеното място.

Собствениците на МВЕЦ "Кадиево" и жителите на Брестовица с два противоположни доклада за мангана във водатаЕксперти са на различни мнения по отношение на появата на манган, но проблемът все още не е разрешен

Според инж. Васил Тасев – управител и съсобственик на „НАТ 2004“, шестимата са им причинили финансови загуби чрез своите публични изявления и сигнали до институции. Според ищеца, тези действия са довели до уронване на доброто му име, до напрежение около дейността на ВЕЦ-а и до допълнителни разходи за изготвяне на частни експертни становища, за ангажиране на PR агенция, както и за пътувания и командировки във връзка с извършвани проверки.

В исковата си молба дружеството твърди, че срещу него е била водена целенасочена и агресивна медийна кампания, с която е било внушавано, че централата е източникът на замърсяването. В хода на делото съдът многократно е изисквал от Васил Тасев конкретизация, като в крайна сметка е разгледал само ясно посочените изявления на ответниците.

Окръжен съд-Пловдив, разгледал делото, обаче приема, че шестте лица не са извършили противоправни действия. Посочено е, че публичните им изявления представляват мнения и критики по въпрос от висок обществен интерес – качеството на питейната вода в Брестовица и възможното въздействие на МВЕЦ „Кадиево“ върху околната среда. Част от изнесените твърдения са били основани на официални проверки и експертни анализи, включително на доклад на БАН, а останалите са били ясно заявени като предположения и оценки.

Съдът подчертава, че свободата на изразяване и правото на гражданите да подават сигнали до институциите са защитени от закона и не могат да бъдат ограничавани, освен ако не се докаже умишлено разпространяване на неверни факти с цел увреждане. По делото такива доказателства обаче не са установени.

Магистратите не намират и причинно-следствена връзка между изявленията на ответниците и разходите, за които дружеството претендира обезщетение. Според съда разходите за PR услуги, частни експертизи и пътувания са направени във връзка с реално възникнал и установен проблем със замърсяването на водата и последвалите институционални проверки, а не като пряка последица от действията на конкретни лица.

В крайна сметка съдът изцяло отхвърля претенциите на „НАТ 2004“ ООД за обезщетение за имуществени вреди и го осъжда да заплати близо 5600 евро на ответниците направените от тях съдебни разноски.  Решението подлежи на обжалване пред Апелативния съд – Пловдив.