Изворите в Марково с ключова роля за падането на Пловдив под османска власт

Автор: Plovdiv Now 4883
Изворите в Марково с ключова роля за падането на Пловдив под османска власт

Пловдивският Бевърли хилс – това е най-често слаганият етикет на село Марково. Лъскавата му опаковка, обаче съвсем не изчерпва историята на населеното място и настоящата му същност. Земята пази наследство от траки и римляни, османски несгоди и възрожденски бунтове, развитие на търговия и промишленост, а към днешна дата една задружна общност, която приема новодошлите като свои. В района има тракийски могили, някога е съществувало римско селище, земята е дом и на българи от опожарено село, а огромен турски чифлик е давал работа на християни и мюсюлмани. Марковските извори пък са изиграли ключова роля при завладяването на Пловдив от османците, а в по-късни времена са лекували деца от различни болести. Така че, съвсем не съдете по опаковката, историята на Марково се простира много по-далеч от вилна зона или казано по-друг начин луксозно пловдивско предградие.

Назад във времето из марковската история…

Районът е бил населен от дълбока древност, като своите следи са оставили още траките. Над селото се намират останки от крепост с името „Кастел” - някогашна митница, отправен път за средните Родопи и Беломорието, пише trafficnews.bg.

Има и няколко тракийски могили, като една от тях е кулата в местността Каратопрак. В района е открита и малка бронзова статуетка на бог Хермес, която се съхранява в Археологическия музей в Пловдив. Също така и оброчна плочка на Кибела – богинята на земята и плодородието, която са почитали траките. През 1932 година местните  строили воденици в района на извора Марата(който се намира на юг от Марково) и там открили зидана пещера с канал, както и няколко парчета злато. Според публикация във вестник „Борба” това най-вероятно е била златолеярна на траките.

Статуята на бог Хермес

В района на извора е преминавал и римски път, който е свързвал Пловдив с Беломорска Тракия и Бяло море. Има сведения за римско селище в района,  както и останки от Римска шахта. Едно от направленията й захранвало Пловдив, второто най-вероятно е снабдявало въпросното селище, а друго отвеждало към юг – откъдето е идвала водата. Изградените от римляните съоръжения са използвани цели 15 века за снабдяване на Пловдив с вода.

Върхът над селото носи името на Цар Калоян, а легендата разкрива част от средновековната история на селото. Според нея след битката при Одрин, цар Калоян води тежко сражение за крепостта Кастел. Най-лютите боеве се водили над Марково. За съжаление битката била загубена, крепостта превзета и разрушена, а войниците пленени.

Връх Калоян

Водоизточникът Марата има и  ключова роля по времето на Османското нашествие, а главното действащо лице е  Ибрахим от рода Исфендияроглу, който използвал водпровода и подпомогнал падането на Пловдив.  През XIV век фамилията живеела в Западен Анадол и управлявала областите Кастамону и Синоп.

По време на обсадата на Пловдив той  открил водопровода, който идвал от Марково и захранвал Пловдив с питейна вода. Ибрахим прекъснал водоизточника и така битката станала неравна – без вода местните не успели да издържат дълго и се предали. За благодарност султан Лала Шахин му подарил селата Марково и Извор. През втората половина на XV век, султан Мурад II назначил сина на Ибрахим Исфендияр ​- Исмаил – за управник в Пловдив.

Той издигнал в Пловдив джамия, Чифте баня и намиращият се на мястото на сегашните хали – Куршум хан. Възстановил и един от двата римски акведукта, който доставял вода от Марково.

Междувременно при нашествието на турците, намиращото се в района село Захридиево  е било напълно опожарено и жителите му намерили своя дом в марковските земи.  Няма писмени сведения за това от кога е датирало това селище, нито пък има запазени жилищни постройки – то се е намирало между Марково и Брани поле.

Исмаил бей и неговите наследници също приели Марково за свой дом, като там бил построен огромен чифлик с впечатляващи фонтани и градини. Семейството почивало в селото най-вече през летата  В селото е вдигната джамия, а  част от населението било мюсюлманско.

Въпреки игото, била построена и църква – разбира се според османските правила тя била по-ниска от джамия. Храмът „Света Троица” е изграден пред 1862 - 1863 година

Последният от рода, който е известен у нас отново носил името Исмаил и живеел в района до Освобождението.  Той успявал да поддържа мира в селото, да го опази от набези и да даде работа на местните.  Имал много добри икономически отношения с Гюмюш Гердан, който имал фабрика в Дермендере, днешен Първенец. Доброто му отношение към българите се обяснява с произхода на фамилията – според Захари Стоянов те са били помохамеданчени българи.

Чешкият историк Иречек пише в своите исторически бележки за Марково:

„Хаджи Исмаил бей, който всякога се отличавал със своята толерантност и хуманност, искал да попречи на буйствата на турците по времето на кланетата през 1876 година, но разбира се, не успял”

В своята книга „Марково – Съдба завинаги” Йордан Семерджиев пише, че мюсюлманското население на Марково живеело в южната – по-високо планинска част на Марково, а християнското в северната. Конакът на хаджи Исмаилбеговци бил разположен в центъра. В горния край на селото – на мястото на днешния ресторант, се издигала джамията, а до нея имало и кафене.

Захари Стоянов свързва селото и с Васил Левски. Според него Апостола е пренощувал в Нася Ханджията (Атанас Бакалов) и основава комитет от няколко души в селото. Турците обаче надушили и въстание в Марково няма.

След Освободжението ратаите и работниците на хаджи Исмаил откупили чифлика и всички негови земи и постепенно ставали все по-самостоятелни. Селото започнало да нараства и благодарение на плодородната си земя и близкото разстояние с Пловдив все повече да се развива. 

Наред със земеделието и животновъдството в чифлика на хаджи Исмаил се развивало и тъкачеството, което продължило и след Освобождението. В района се развивали и лозарството, като се произвеждали различни бъчви от хвойна, които да съхраняват виното и му предавали специален вкус. Създала се и голяма коларо-железарска работилница, а останалата част от населението се занимавала активно със земеделие. 

По-късно през годините е създаден и институт по тютюна. Паралелно с това са се развивали културните и образователни дейности.  Училищното дело в Марково датира още от 1845 година,  през 1889 година в школото в селото е имало над 120 ученици. Сградата на училището е открита през 1922 година.

Интересно е и развитието на грижата за най-малките в селото. Заради минералните си извори и киречната си вода, която се славила с лечебна сила, през 60-те години на 20 век Марково привличало родители от близо и далече, който оставяли децата си на грижата на местните. 

Водата спомагала за укрепване на костите на децата, а напливът довел до  създаването на временни и постоянни детски градини. Към днешна дата в селото има само една забавачка.

А от къде идва името Марково?

За това има няколко предположения. Едното идва от създаването на акведукта- главният водопровод, който е идвал от местността Марата. Морфемата „Мар” има тракийски произход и означава извор.

По времето на  Османско владичество – селото се е наричало Маракьой, т.е село при изворите , побългарено Марково. Някои местни пък свързват името на селото с Крали Марко, а други с един от първите заселници –павелският будител чорбаджи Марко Иванов, който е бил прогонен от турците и намира убежище в дома на Исмаил бей. Марко Иванов се е борел за изграждане на църква в родното си село през 1839 година. Бил убит при завръщането си в Павелско и според местни затова Исмаил бей е кръстил така селото – в памет на своя приятел.   

 

 

Подобни новини

Вашият коментар през Facebook

Новини Trafficnews logo

Изпрати новина