1000-годишният юбилей на Белащенския манастир "Св. Георги" се отпразнува именно днес, навръх Гергьовден, който е и патронен празник на обителта. Обстоятелствата покрай коронавируса наложиха празникът да бъде скромен - със сутрешна литургия при спазване на всички ограничителни мерки, наложени от Министерството на здравеопазването. Вместо традиционния гергьовденски курбан в двора на манастира беше раздадена риба.

Белащинският манастир „Свети великомъченик Георги Победоносец“ е православен действащ девически манастир, част от Пловдивската епархия на Българската православна църква. Намира се в Западните Родопи, близо до село Белащица и на 12 километра южно Пловдив. В близост е местността Чинарите, в която има няколко стари и дебели чинари и османска стражева кула.

Манастирът е изграден през 1020 година от византийския военачалник Никифор Ксифий – управител на Филипополис от 1018 година. Според легендата Ксифий има голям принос за поражението на цар Самуил през 1014 година в битката при Беласица планина (Македония), тъй като го нападнал откъм тила. Император Василий II подарил на Никифор Кифий 15 000 пленници от пленените Самуиловите войници. По-късно тези пленници основали село Беласица, което по-късно нарекли Белащица. Останки от двореца-крепост на Никифор Кифий има близо до 1000-годишен източен чинар, южно от селото. Близо до своята крепост Ксифий съградил манастира и го посветил на Свети Георги Победоносец.

Манастирът е опустошен от османците при нашествието им на Балканския полуостров през 1364 година и възобновен през 18 век. Опожарен е отново през 1878 г. при последните сражения през Руско-турската война, когато последната отбранителна линия на отстъпващата османска армия е по линията Куклен – Брестник – Белащица. След Освобождението манастирът е възстановен, но остава под ведомството на Цариградската патриаршия до 1906 година.

Манастирският комплекс се състои от черква, параклис, жилищни и стопански сгради. Черквата е еднокорабна, едноапсидна, с вътрешен и открит притвор, безкуполна и без стенописи, построена през 1838 година. Под открития притвор е аязмото, което се смята за останало още от основаването на манастира и за чудотворно. На двора се намира каменна чешма, построена през 1831 година.

Обявен е за паметник на културата.