Членове на Националното сдружение на общините в Република България /НСОРБ/ от цялата страна взеха участие първата по рода си среща на високо управленско ниво, посветена на бъдещето на регионалното развитие. 

В събитието се включиха активно кметовете на няколко водещи общини, сред които и кметът на Раковски Павел Гуджеров, изпълнителният директор на НСОРБ и ръководни общински представители. Сред гостите на дискусията бяха представители на Европейската комисия (ЕК), Световната банка, Управляващите органи (УО) на програмите с европейско финансиране, Одитния орган, Администрацията на Министерския съвет и областни управители, се организира от Управляващия орган на ОП „Региони в растеж“ (ОПРР).

Целта на дискусията бе да се започне диалог за възможните подходи, чрез които на регионален или териториален принцип да се инвестират европейските средства за сближаване за периода 2021-2027 година.

Заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова информира, че в рамките на министерството се осъществява подготовка за новия програмен период. Тя отчита както научените уроци, така и възможностите и изискванията от предложенията за регламенти, които ЕК анонсира през миналата година.

Според заместник-министърът от тук нататък ще е важно по какъв начин ще оползотворим новите възможности, защото въпреки всички усилия и множеството инвестиции с европейски средства от 2007 година насам, дисбалансите в регионалното развитие се задълбочават.

Ръководителят на Централното координационно звено (ЦКЗ) към МС Иван Иванов посочи, че новите изисквания на регламентите показват необходимост от своевременен и бърз старт на бъдещите програми, включително чрез предварително подготвени проекти. Анализът на ЦКЗ показва две ключови предизвикателства пред бъдещото развитие на България. Първото е устойчивото развитие на икономиката, по- високата й производителност и дигитализация, както и обезпечаването й с човешки ресурси. Второто е задълбочаващите се регионални различия.

Кметът на община Раковски Павел Гуджеров посочи, че общините са се справили добре с реализацията на инвестиции по ОПРР за периода 2007-2013 г., защото са имали подкрепата на териториалните структури на програмата.

Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ функционира трудно заради многото бенефициенти. Гуджеров предложи  разширение на  ОПРР и за общините, които са с население над 20 000 жители предвид, че в голяма степен развитието на по-малките общини решава част от проблемите на големите общини.

Павел Гуджеров даде пример,  че ако жителите на Раковски имат добра инфраструтура и благопритни условия за живот няма да пренаселват Пловдив и допълнително да увеличават градските екологични проблеми, които са  големите проблеми на урбанизацията като трафика, вредните емисии и замърсяването на  въздуха.

 "Над 50% от жителите на Унгария живеят в столицата Будапеща. Нали не искаме това и за България?"- попита Гуджеров и добави: "Добре е да развиваме силни икономически общини, които да са като опорни сателити на областния град. Това ще стане истински ефективно, когато европейската солидарност не опира само до областните градове, а обхватът трябва да се увеличи. Не приемам за уместно натоварването на институциите Регионалния съвет за развитие или областните управители с големи очаквания, предвид факта, че капацитет в тази насока до сега там не е развиван.  От 10 години такъв кадрови потенциал се развива в общините и най-нормално  е те да са движещия механизъм и в следващия програмен период."- заключи кметът на община Раковски.

В резултат на срещата на високо ниво се формулираха няколко извода. За насочването на бъдещите европейски средства е необходим регионален подход, съобразен с капацитета на отделните нива. Регионалните неравенства могат да се преодолеят с два подхода- регионален и/или надхвърлящ административните граници. Налице е необходимост от ясна политика, обезпечена с адекватен ресурс и от анализи за икономическа специализация на регионите спрямо потенциала им, както и че е необходимо да има национални стимули за териториални инвестиции.