Католическата общност в България празнува Великден. Римокатолическата църка обикновено посреща празника по-рано от православната. Основната причина за разминаването е, че в православието датата се определя от Юлианския календар, а в католическата - според Григорианския. Великденските празници се наричат Пасхално тридневие.

И на Изток, и на Запад се спазва традицията да се боядисват яйца за празника. Докато при православните християни е популарна "борбата" с яйца, като на борецът се полага здраве и благополучие, в западните държави децата се надпреварват, като търкалят яйцата по наклонена ливада. Шарените яйчица се крият от малчуганите, които трябва да ги намерят в деня на Възскресението при така наречения "лов на яйца". Символ на празника е великденският заек, който и в тевтонската митология се счита за символ на плодородието.

В по-големите катедрали в страната ще бъде отслужена тържествена литургия. Традиционно за католиците е да оставят кошница с храна, която да бъде осветена по време на сутрешната литургия. Обичайно тя се оставя на обедната трапеза. По време на празника на масата задължително присъстват яйца и козунаци.

По официални данни, в България живеят малко по-малко от 50 000 души, изповядващи католицизма. У нас големи католически общности има в София, Пловдив, Раковски, Калояново, Хисар и Русе. Една от най-големите е в град Раковски, който не без основание често бива наричан "столица на католицизма в България". Интересен факт за жителите на града е, че са консуматори на месо от костенурки. В миналото свещениците са смятали тяхното месо за „постно“. Затова разрешавали консумацията на риба и костенурки по време на постите.