Само след ден в България ще пристигне папа Франциск. Той ще бъде вторият глава на Римокатолическата църква, стъпил на родна земя. Първи посетил страната ни беше папа Йоан Павел II през май, 2002 г. в Пловдив Това бе неговото 96-то посещение извън Италия и първото по рода си в България. Апостолическото поклонничество на главата на Римокатолическата църква тогава бе под мотото: "Ще вървя в Твоята светлина!". Броени дни преди да пристигне папа Франциск за посещение в София и в гр.Раковски, връщаме лентата назад, за да си припомним за един друг папа, известен още като българския.
Наричат папа Йоан XXIII папата реформатор.
От 1925 г. до 1934 г. монсеньор Анжело Ронкали е представител на Ватикана в България. Царица Йоанна му предрича ,че ще стане папа. Папа Йоан XXIII ще остане завинаги като един от най-значимите папи. Малко хора знаят, че вдъхновен от престоя си в България, той направил първата огромна крачка за сближаването на Римокатолическата църква и Православието, пишат от vesti.bg.
За да стане възможно това, предизвикал нещо, което се случва изключително рядко - обикновено поне на 100 години - през 1961 година свикал Втори ватикански вселенски събор, на който имало представител и на Българската православна църква. Тогава папа Йоан XXIII сам казал: "Да отворим прозорците, да влезе ведър полъх в църквата".
Като плод на този събор, по време на среща между следващия глава на Римокатолическата църква папа Павел VI и Цариградския патриарх двамата се прегърнали и вдигнали взаимно анатемите, които 1000 години преди това двете църкви хвърлят една на друга.
Той е папата, който разяснил на световните лидери неоценима стойност на мира и колко страхотен е пътят на диалога. Той събира далечни хора заедно.
Към историята на папа Йоан XXIII
Епископ Анджело Джузепе Ронкали, бъдещият папа Йоан XXIII, е апостолически пратеник в България от 1925 до 1934 година с мисия за преодоляване на разделението между местните католици от двата обреда. През 1934 г. е издигнат за Месемврийски архиепископ и апостолически легат в Турция и Гърция със седалище в Истанбул.
Още с пристигането си в България монсеньор Ронкали развива благотворителност в полза на бежанците от Егейска Македония и Тракия. Първата трапезария с негова помощ е открита в Несебър.
След земетресението през 1928 г. той е в Пловдив, близо до миряните и посещава засегнатите енории. Посещава и селища, населени с православни християни. Ватикана изпраща финансова помощ на стойност 1 млн. лв. за пострадалите от земетресението.
Архиепископ Ронкали изгражда близки връзки с цар Борис III, с български политици, общественици и интелектуалци. Оказва подкрепа за брака между цар Борис III и дъщерята на италианския крал Виктор Емануил – Джована Савойска (царица Йоанна).
След напускане на България Ронкали не крие чувствата на искрено приятелство и уважение, които храни към българите.
В историческата си проповед на Рождество Христово през 1934 г. той се обръща към множеството, дошло да го поздрави, с думите: "Ако някой от България мине близо до моя дом, било през нощта или по време на трудности в живота си, винаги ще намери на моя прозорец една запалена свещ. Нека почука, нека почука! Никой няма да го запита дали е католик или православен; достатъчно е, че е брат от България. Нека влезе и там ще го посрещнат две широко разтворени братски ръце и едно топло приятелско сърце".
Архиепископ Ронкали оказва подкрепа на българската делегация за преговорите на Парижката мирна конференция. През есента на 1946 г. Кимон Георгиев, Васил Коларов и отец Озон Дампера го посещават в Апостолическата нунциатура в Париж. Същевременно той използва връзки си и своето влияние да неутрализира антибългарската пропаганда и апетитите на Гърция.
През септември 1959 г. Държавна сигурност с поставен агент успява да осъществи контакт с Ронкали – вече папа Йоан ХХIII. Папата се е интересувал от положението на свещеници в България.
През 1962 г. папа Йоан ХХIII благославя брака на Симеон II.
През същата година намират рак на стомаха му. Един месец по-късно той предлага на Джон Кенеди и Никита Хрушчов да бъде техен посредник в разрешаване на Карибската криза. След това двамата политици му благодарят лично, а списание „Тайм“ го обявява за "Човек на годината". Папа Йоан умира на 3 юни 1963 г. след четири години и половина папство. На 6 юни е погребан в подземието на църквата "Свети Петър" във Ватикана.
През лятото на 1968 г. в София пристига Антонио Кайроли, отговорник по процеса за беатификацията на папа Йоан ХХIII с цел проучване на документацията и фактологията по въпроса за живота на архиепископ Ронкали. Специално създадената комисия събира в сборник спомени за живота и дейността на архиепископа в България.
Провъзгласен за светец
На 27 април 2014 г., първата неделя след Възкресение Христово папа Йоан XXIII е канонизиран за светец, заедно с папа Йоан Павел II, от папа Франциск. Над милион поклонници и туристи от цял свят се събират на площад "Свети Петър" във Ватикана. Това е уникално в над двехилядолетната история на Римокатолическата църква събитие, не само защото в лоното на светците едновременно влизат двама понтифекси, но защото това става с участието на двама живи предстоятели на Църквата - папа Франциск и почетният папа Бенедикт Шестнадесети.
Частица от мощите на папа Йоан XXIII се намират в католическия храм "Свети Йосиф" в София. Те са дарение от папа Йоан Павел II при посещението му в България (2002). През март 2016 г. в основите на олтара на храм "Успение Богородично" в София са вградени мощи на свети папа Йоан XXIII, на свети папа Йоан Павел II и на 12 други християнски светци.
