Депутатът Младеж Шишков публикува пост на фейсбук страницата, в който разказва за личната си среща с коронавируса и как минава заболяването му. Припомняме, че той е роден в Пловдив, но детството и основното му образование минават в Раковски.
След това учи в Образцова математическа гимназия „Акад. Кирил Попов“ в Пловдив. През 2001 г. се дипломира като строителен инженер-конструктор в Университета по архитектура, строителство и геодезия в София.
Ето какво написа той.
Още ли се питаме къде е КОВИД?
Ето го, днес, тук, сега. Навсякъде около нас. Неканен, ненужен, излишен. Но наличен.
След 9 дни домашно лечение, се оказа, че нещата не са толкова прости. Температурата не спадаше и се наложи да премина на венозни антибиотици под лекарско наблюдение в болница.
Не исках да афиширам публично състоянието си, защото смятам, че е твърде лично. Но като публична личност нямаше как да го прикривам, няма и смисъл вече. Не исках да провокирам нито състрадание, нито пък да давам хляб на хейтърите и мангър поклонниците.
Но фактите са факти, не че има какво да се каже. Освен, че вече 14 ден съм като в сън. Особено от първите 9 нямам никакъв спомен. Освен чувството за непрекъснато преминаване на валяк през теб.
Преди време един познат ми каза, че било гадна работа. Не е гадна - отвратителна е.
В заключение, но най-важното. Дълбок поклон пред медицинските лица! Те не са хора, те са свръхчовеци в скафандри. Терминът “герой” е най-малкото, което може да се каже за тях. Непрекъснато са в готовност за помощ, не щадят сили, енергия, здраве. И не, не защото съм “специален”. Пред никой не съм парадирал с длъжността си. Настанен съм в стая с още 5 мъже, аз съм най-младият. Отнасят се еднакво с всички нас. Дори и с 80 годишния бай Неделчо, който е голям сладур, но непрекъснато прави бели. Хора са. Големи! Вярвам в българското здравеопазване! Вярвам в българските медици! Поклон!
П. С. Реплика от стаята: Сто тояги на голо за Мангъров. Като си почине още сто.
От пациент, който не е особен привърженик на властта.