Археолоът от РАМ-Пловдив Елена Божинова и инспектори от Главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство" в Министерството на културата обходиха землището на село Белозем. Специалистите бяха там, за да констатират в какво състояние са археологическите обекти в района. Както ви разказахме преди време, артефакти - строителни отломъци от съседните могили, са струпани в близост до стар отводнителен канал и оставени на съдбата, пише plovdivtime.bg.

„Посетихме и двата обекта – античната пътна станция в местността Хисарлъка и и некрополът в близост, както и праисторическата селищна могила Асарлъка. Първият – където са и каменните фрагменти,  е много впечатляващ като размери.  До него в идеална редица, направени като по калъп, има редица от надгробни могили.  И двата обекта са в близост до река Марица. Навсякъде се виждат фрагменти от хубава луксозна керамика и амфори на голяма площ.  Блоковете, за които вие писахте, са извадени при обработката на земята. За да не пречат, са изсипани отстрани”, разказа Елена Божинова. Тя подчерта, че, за радост, в този археологически обект не се наблюдават нарушения.

„Другият обект е огромна селищна могила, в близост до река  Сребра. Чудесна е, като по учебник. На нея има малко античност, основно е праистория. Там се откриват повърхностни  иманярски изкопи”, допълни археоложката от РАМ-Пловдив. Тя обясни, че след посещението на двата археологически обекта заедно с колегите си е разговаряла и с полицията.

Оттук насетне предстои да бъде изготвен констативен протокол, където ще бъде описано състоянието на обектите от регионалния инспектор на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство”в Министерство на културата Стоилка Игнатова.

„Аз ще направя актуализация на картона на обектите в Археологическата карта на България, както и доклад за състоянието им в момента”, разказа Елена Божинова.

Припомняме, че местният жител Тодор Тодоров е подел инициатива част от ценностите да бъдат изложени в музейна сбирка, достъпна за посетители. Както вече писахме, за да се реализира подобно намерение, на първо място се изискват съответните разрешения от Министерството на културата, чийто първостепенна задача е съдбата на паметниците на културата. За събдаването на експозиция е необходимо първо е необходимо да се събере сбирка от артефакти. Това може да се случи, ако местните хора под формата на дарение, например, предоставят артефакти, които съхраняват в домовете си, открити при оран или в полето. Необходимо е да има помещение, подготвен специалист, който да се грижи за сбирката.

Елена Божинова обясни по принцип как се процедира по отношение на разкопките на обекти като тези в района на Белозем и подчерта, че е важно към такива са се пристъпи с идеята да се направи планировка с концепция поне 10 години напред.

„Това важи за всеки един обект. Лесно е да се каже „ще почнем разкопки”, но всъщност трябва да има ясно изготвен план", коментира Божинова. Тя допълни, че практиката е да се започне с геофизични  измервания и така картината стане по-ясна за големината на обектите,  за вида на структурите. След това се правят недеструктивни проучвания, които да установят дебелината на културния пласт. Нещо, за което геофизиката не може да отговори на 100 процента. Тогава вече може да се направи една по-дългосрочна програма.

Както ви разказахме в предходния ни материал Тодор Тодоров обяви, че на място ще работят студенти от Пловдивския университет начело с археолога и преподавател Божидар Драганов.

Екипът ни ще продължи да следи какво ще се случва с двата археологически обекта до Белозем. Ще ви разкажем и за още такива в района около Пловдив, които бяха обект на интензивен археологически обход на специалисти от РАМ-Пловдив.