Жана Николова-Гълъбова - изключителен учен и почетен гражданин на Перущица

Автор: Plovdiv Now 4788
Жана Николова-Гълъбова - изключителен учен и почетен гражданин на Перущица

Жана Георгиева Николова-Гълъбова е български учен-филолог, есеист и публицист. Автор е на литературоведски и езиковедски изследвания, на литературна и философска есеистика. Основните ѝ научни интереси са в областта на литературната критика и лексикографията. Освен това е преводач и редактор. Тя е първата жена преподавател в Софийския университет. Носител е на най-високото отличие на БАН – доктор хонорис кауза.

Тази изключителна българка е удостоена със званието "Почетен гражданин на Перущица" през 1998 година.

На днешния 14 октомври стават 12 години от смъртта й.

Родена е на 22 февруари 1908 г. в град Трън в семейство на учител и художничка. През 1911 г. семейството се пренася в Цариброд. Баща ѝ преподава география и философия, заема се да разгърне местната прогимназия в гимназия и става неин директор. През 1912 г. семейството е принудено да се пресели в София със статута на бежанци поради избухналата Балканска война. В столицата Жана Николова завършва прогимназия, а след това и Втора девическа гимназия – класическия отдел.

През 1926 г. по конкурс за даровити учителски деца тя записва немска филология в Софийския държавен университет. Дипломира се през 1931 г. като специалист по немска и класическа филология. Заминава в Германия и специализира философия в Йена при ницшеанеца професор Лайзеганг и във Франкфурт на Майн при хегелианеца професор Тилих и асистента му Визенгрунд-Адорно. Още като специализантка тя проучва в Мюнхен творбите на немския романтизъм.

Завърнала се в България, Жана Николова учителства две години в Пловдив и София. Започва да публикува статии върху немски поети във водещи издания като сп. „Българска мисъл“. Авторитетното издателство „Хемус“ обнародва през 1936 година първата ѝ книга – „Езикът на младия Гьоте“. През същата година Жана Николова е избрана по конкурс за редовен преподавател по немски език и литература в Софийския университет. Така тя става първата жена в България, поела научно поприще. Дълги години преподава в Софийския университет немски език с тълкуване на немски автори – Гьоте, Шилер, Хебел, Грилпарцер и др.

През 1937 г. Жана Николова е избрана за член на Писателския съюз с подкрепата на Добри Немиров, Йордан Йовков и Елин Пелин.

От края на 30-те години Жана Николова членува в Българската асоциация на университетските жени (БАУЖ). (През септември 2006 г. възстановената след политическата промяна асоциация я обявява за своя почетна членка – „за забележително присъствие в културния живот на България“.) През 1940 г. тя публикува в Годишника на Софийския университет студията „Хайнрих фон Клайст. Победата на чувството“, за която получава възторжена рецензия от професор Михаил Арнаудов.

При акцията за т.нар. „прочистване на университета“, през януари 1945 г. Жана Николова е уволнена заедно с професорите Богдан Филов, Борис Йоцов, Михаил Арнаудов, Веселин Бешевлиев, Димитър Яранов, Иван Дуйчев и др. Обявена е за „проводница на фашистката пропаганда“. Отстранена е от академичното поприще в момент, когато е в процедура за придобиване на научното звание „доцент“. Още на 23 ноември 1944 г. е изключена от Съюза на писателите, забранено ѝ е да публикува.

След уволнението си Жана Николова се отдава на самостоятелна научна дейност. Работи в областите на литературната теория, превода и лексикографията, философията и есеистиката. Освен това редактира преводи от немски, датски и френски езици.

През 1948 г. Жана Николова след много затруднения сключва брак с видния германист и интелектуалец проф. д-р Константин Гълъбов и приема името му. Съпругът й е роден в Перущица през 1892 година и също е почетен гражданин.

След наложеното десетилетно мълчание Жана Николова-Гълъбова, с подкрепата на писателя и преводач Венцеслав Константинов, се включва отново в литературния и научния живот на страната през 80-те години на XX в., публикува поредица от литературни и философски есета, както и значими публицистични статии.

Удостоена е с Доктор хонорис кауза на БАН – през 1999 година.

Жана Николова-Гълъбова е основна фигура в българската есеистика. Името ѝ е свързано с имената на българки интелектуалки-творци като Фани Попова-Мутафова, Яна Язова, Евгения Марс, Елисавета Багряна, Дора Габе, Мара Белчева.

Тя е сред най-значимите популяризатори на немската литература в България. Пише предговори, статиите и студии за Гьоте, Шилер, Клайст, Хауптман, Томас Ман и др. Но тя дълбоко цени и познава българската литература. Нейните статии и проучвания върху Йордан Йовков, Екатерина Ненчева, Елисавета Багряна, Димитър Подвързачов, Иван Вазов, Димчо Дебелянов, Чудомир, Димитър Талев, Атанас Далчев и други видни български художници и културни дейци я представят като интелектуалка с много широки интереси и търсения.

Участва темпераментно в борбата на мнения за рецепцията на немската литература в България. Публикува ерудитски есета и пламенни статии на граждански теми – особено след срутването на цензурата през последните десетилетия. Помага като компетентен и прецизен редактор за издаването на нови преводни книги.

В областта на езикознанието впечатляващо постижение на Жана Николова-Гълъбова е нейната „Немска граматика“, претърпяла пет издания. Уникално научно дело са и нейните два фразеологични речника, преиздавани многократно: „Немско-български“ и „Българо-немски“, които остават ненадминати със своята пълнота.

Тези два авторски речника са плод на 60-годишна творческа и изследователска работа, с над 20 000 речникови статии. Те представляват първият опит в България да се разгледа и изложи в системен вид българската фразеология в сравнение с немската. Речниците разкриват културното богатство на немския език и виталната творческа мощ на съвременния жив български език в над 100 000 съответствия и метафорни покрития. Обхванати са всички раздели на фразеологията: идиоматика, образни устойчиви словосъчетания, междинни категории, изрази с твърда морфологична структура, като в българската си част речникът е не само фразеологичен, но и вариативен (синонимен).

Речниците на проф. Гълъбова полагат основите на по-късни лексикални немско-бьлгарски речници и на други двуезични и български фразеологични речници.

В края на дълголетния си живот проф. Жана Николова-Гълъбова казва за себе си: „Аз съм живата хроника на залязващото вече столетие“.

Умира на 14 октомври 2009 г. в София, на 101 години.

Подобни новини

Вашият коментар през Facebook

Новини

Изпрати новина