В Перущица ритуалното къпане на оженените през изтеклата година момци се прави без прекъсване от незапомнени времена на Суа ряка под Чолаковия мост, а през 20-те, 30-те и 40-те год. на ХХ век и по махали в каменните корита на чешмите. По спомени на Василка Божкова, Георги Ковачев и Спаса Хаджиева ритуалното изкъпване е ставало и на старото оброчище „Св. Иван“ в местността Блатото, до стария бряст, разказват от Историческия музей в града.

 

Рано сутринта на 20-ти януари /нов стил/ деверът/кумът налива ку́тел или котле с червено вино, връзва го с китка чемшир, а вътре във виното слага китка здравец с червен конец. Близките му пускат в него метални пари за плодородие и берекет. Деверицата/кумата приготвя подносите с мезето – ръчелеви кори, лук, наденица, сиренце и сушено месо за почерпка и за из път. Младоженците, всеки поотделно, си канят музиканти, с които калесват своите близки. Гостите носят у младоженката солена баница и тиквеник с орехи, които оставят в дома й.

 

Към реката тръгват майки, бащи, братя, сестри и приятели,, за да присъстват на обредното къпане. Там деверът/кумът хвърля ку́тела с виното във водата. Младоженецът скача във вира, пълни го с вода и пръска насъбралите се около реката за здраве и тръгва към къщи, съпроводен от музикантиге. Невестата не участва в къпането и не ходи на реката, а стои у дома си и чака окъпания младоженец да се върне. Когато го зърне, тя се хваща за плодно дръвче или лоза в двора, а младоженецът сипва по малко вода в ръкава й, докато се намокри и се стече до долу. Тази обредност се прави за плодовитост на булката, а за младоженеца - за мъжественост и наличие на здраво поколение.

 

Задължително, след Къпанките, се хапва печен мисир с кисело зеле. .

В перущенската история няма данни досега, който се е изкъпал, да се е разболял!

 

Текст - Павлина Бакова-Исова