Перущица въстава срещу османската тирания на днешния ден

Автор: Plovdiv Now 5196
Перущица въстава срещу османската тирания на днешния ден

Перущица въстава срещу османската тирания на днешния ден. Градът удържа 7 дни срещу близо 5500 главорези на Тъмръшлията.

Връхна точка в историята не Перущица е участието на цялото население в Априлското въстание. То е вдигнато на 23 април 1876 г. Перущинци удържат 7 дни непрестанните атаки на многократно превъзхождащия ги по брой и въоръжение противник, пище История БГ.

Те са нападнати от 5500 човека башибозук на Адил ага Тъмръшлията, а на 29 април пристига и турска редовна войска с артилерия начело с Решид паша. Едва когато оръдията разрушават покрива на въстаническата крепост - църквата „Св. Архангели Гавраил и Михаил“, в която са събрани около 600 старци, жени и деца, въстаниците прекратяват съпротивата.

В черквата загиват 347 души начело с отец Тилев, д-р Васил Соколски и водача на въстанието в града Петър Бонев - другар и съратник на Раковски и Левски в Белградската легия. Трагична е саможертвата на Спас Гинов, Кочо Честименски, Иван Хаджитлиев и още 23 перущенци.

През юли 1876 г. Перущица е посетена от френския журналист Иван дьо Вестин, който съобщава, че след зверското турско клане при подавяне на въстанието, извършено от редовна войска и паравоенни мюсюлмански части в града, са останали 150 „старци и деца“ от предишното население от над 2000 души.

Впоследствие костите на българските мъченици са събрани и погребани в същата тази черква, за да се помни станалото.

За героичните събития Захари Стоянов разказва в "Записки по българските въстания" как "...един френец, който идел откъм Пловдив на кон, започнал да вика на турски: „Не бойте се, царска войска иде“. Башибозуците, като не го разбрали, че е френк гяур, свалили го от коня и го насекли с ножовете си...

Около 300-400 души, повечето жени, деца и недъгави мъже, успели да се предадат на башибозуците при Циганската могила, в което предавание не последвало нищо особено. Отведнъж обаче зверският глас на техния главатар Адил ага изкомандувал на своите подчинени диви башибозуци „Дьон гери!“ и дългите ятагани лъснали във въздуха.

Страшна минута настанала за беззащитните перущени, които били заобиколени от всяка страна от дивата орда. Техните отчаяни викове, молбите им, които произнасяли, коленичили пред разярения турчин, пресипналите гласове на малките дечица достигали до небесата.

Картината била една от най-сърцераздирателните. Там белобрадият старец припадал в краката на хищния башибозук да го пощади, който изпразвал пищова си в гърдите му и тичал напред да търси други жертви, без да удостои с погледа си поне валяющия се в кръвта си труп.

По-нататък млада майка целувала дръжката на окървавения нож да остави малката рожба, но безчеловечната чалма, под която се виждало само человечески образ, сечала наред и майки, и деца...".

Подобни новини

Вашият коментар през Facebook

Новини

Изпрати новина