Всеки народ има своите звездни мигове. Ние, българите, които сме наследници на хилядолетна цивилизация, имаме цели звездни епохи. Все пак едно събитие буди особено силно националната ни гордост – Съединението. Обявено на 6 септември 1885 г.,

 

Съединението на Княжество България и Източна Румелия е може би най-яркият израз на волята на българите да живеят свободни и обединени. Това те правят в разрез с интересите и волята на всички тогавашни Велики сили, включително и на освободителката Русия. Реакцията не закъснява, макар да идва от съвсем неочаквана посока: Сърбия обявява война на България. Това дава повод за нов израз на смелостта на българите. Начело със своя княз Александър Батенберг те убедително и много бързо отблъскват сръбските войски. Паметни остават сраженията при Сливница, с които в периода 5-7 ноември 1885 г. българите доказват, че не само искат обединена и свободна страна, а и могат сами да я защитават от всички посегателства.

 

Историците нямат общо мнение по въпроса кой е бил главният двигател на Съединението – дали княз Батенберг или Стефан Стамболов, дали Петко Каравелов или майор Данаил Николаев...

 

Истината е, че Съединението е общо дело, за което допринасят всички участници в него. Сред тях видно място заемат перущинци, начело с Георги Натев. Георги Натев е забележителен общественик и учител, а в събитията около Съединението. е бил представител на селищата от целия пловдивски регион. Централната роля на Георги Натев не е случайна. Той е участник в Априлското въстание, когато Перущица достойно заявява, че нейните жители са "свободни преди Освобождението". Нека завършим със спомените на Георги Натев за величието и драмата на онези дни, когато българите за пръв път след пет столетия отново действат като народ, и без които Съединението през 1885 г. не би било възможно.

 

"Ако би могла да говори нашата земя, тя би ни разказала много единични кървави разправии и би ни казала, че в българската земя няма друм по завоите и водопадите, на който не са разигравани кървави сцени между турци и българи; няма българска къща, в която да не е свирепствувал произволно някой правоверен турчин, и няма българско огнище, необлято с кървави сълзи от дивите обиди на това още по-диво госпдстващо племе. Няма брод по българските реки, през който българин да не е пренасял някой турчин. Най-после няма българска гора, на която изворите, студени води и сенчести дървета да не са свидетели на охкания и стенания пълни с пламенни въздишки и злобни заканвания по адрес на угнетителите турци. Такова беше положението на нашия народ под турско иго. Може с положителност да се каже, че в онова време нямаше българин, който да стои вън от общото движение..."

 

Автор: доц. д-р Веселина Вачкова

Източник: Исторически музей - Перущица