Кой е Джанюариъс Макгахан (12.06.1844 - 9.06.1878)? За този изключителен човек разказват от Туристическия информационен център в Перущица.

 

Той е ярък застъпник на българската национална кауза и военен кореспондент на английския вестник „Дейли нюз“. Идва в България след Априлското въстание, за да внесе яснота дали се извършват наистина зверства или всичко е силно преувеличено.

 

Започва да разследва, говори с оцелелите и пише статии въз основа на разказите им. По това време тиражът на вестника e огромен. Статиите му са изпълнени с емоциите на оцелелите. Следват материалите на Макгахан от опожарените и разорени български села и градове. В тях се описват нечувани сцени на жестокост при потушаване на Априлското въстание.

 

За Перущица разказва, че е селище с 350 къщи и с около 2500 жители, които са се отбранявали с всички сили и до смърт. В продължение на дни башибозуците ограбвали и опожарявали селото. Макгахан говорил с оцеляла девойка от църквата „Св. Арх. Михаил“. Разказала му за страха и ужаса от обстрела и експлозиите. Как жените прегръщат децата си за последно преди бащите им да ги убият, за да не попаднат живи в турските ръце. В статиите си Макгахан споделя, че плачът и риданията на оцелелите го преследват ден и нощ, когато спи и когато се пробужда.

 

„Перущица е единственото село, дето жителите действително са показали съпротива на башибозука . . .” - Макгахан, Из книгата "Турските зверства в България", 1880 г., стр. 65.

 

Написаното от Макгахан оказва огромно влияние върху общественото мнение във водещи държави в Европа. След като прочитат неговите материали най-големите държавници и културни дейци на Стария континент са спечелени за българската кауза. За българите се застъпват известни писатели, общественици и учени. От Франция най-яркият хуманист на 19 в. – Виктор Юго и журналистът Емил дьо Жирарден; немският канцлер - Ото фон Бисмарк; италианският революционер Гарибалди; от Русия - Достоевски, Толстой, Тургенев, Менделеев.

 

В своите материали за войната Макгахан описва ролята на българите, героизма на нашите опълченци и руските войници и не крие радостта си от освобождението на родината ни.

 

Умира на 9 юни 1878 г. в Цариград. Погребан е в гръцкото гробище в присъствието на дипломати, военни кореспонденти и генерал-лейтенант Скобелев. Пет години по-късно по нареждане на генерал Филип Шеридан, военен министър по онова време, военният кораб „Паутхатън“ отнася тленните останки на журналиста в Съединените щати. Погребан е в родния си град Ню Лексингтън. През 1978 г. България подарява един бюст-паметник, създаден от скулптора Тодор Първанов, и той е поставен на гроба на Макгахан в Ню Лексингтън (копие е поставено и в Батак). На паметника е изписано: „Макгахан – освободител на България“.

България тачи паметта на Макгахан заради ролята му в извоюването на българската независимост. На негово име са наречени улици в София, Пловдив, Панагюрище, Варна, Пещера и в други градове на България.

Българите в щата Охайо, жители на Ню Лексингтън и наследници на Джанюариъс Макгахан провеждат от 1978 г. насам ежегоден фестивал в негова памет и поднасят цветя на паметника му.

В Перущица има улица, която носи името на Макгахан.