От днешния празничен 6 септември в конферентната зала на Даново училище в Перущица ще бъде представена фотодокументална изложба, посветена на Съединението на България.

 

Всеки народ има своите звездни мигове. Ние, българите, които сме наследници на хилядолетна цивилизация, имаме цели звездни епохи. Все пак едно събитие буди особено силно националната ни гордост – Съединението. Обявена на 6 септември 1885 г., Съединението на Княжество България и Източна Румелия е може би най-яркият израз на волята на българите да живеят свободни и обединени. Това те правят в разрез с интересите и волята на всички тогавашни Велики сили, включително и на освободителката Русия. Реакцията не закъснява, макар да идва от съвсем неочаквана посока: Сърбия обявява война на България. Това дава повод за нов израз на смелостта на българите. Начело със своя княз Александър Батенберг те убедително и много бързо отблъскват сръбските войски. Паметни остават сраженията при Сливница, с които в периода 5-7 ноември 1885 г. българите доказват, че не само искат обединена и свободна страна, а и могат сами да я защитават от всички посегателства.

 

Историците нямат общо мнение по въпроса кой е бил главният двигател на Съединението – дали княз Батенберг или Стефан Стамболов, дали Петко Каравелов или майор Данаил Николаев...

Истината е, че Съединението е общо дело, за което допринасят всички участници в него. Сред тях видно място заемат перущинци, начело с Георги Натев. Георги Натев е забележителен общественик и учител, а в събитията около Съединението. е бил представител на селищата от целия пловдивски регион. Централната роля на Георги Натев не е случайна. Той е участник в Априлското въстание, когато Перущица достойно заявява, че нейните жители са "свободни преди Освобождението". Нека завършим със спомените на Георги Натев за величието и драмата на онези дни, когато българите за пръв път след пет столетия отново действат като народ, и без които Съединението през 1885 г. не би било възможно.

 

"Ако би могла да говори нашата земя, тя би ни разказала много единични кървави разправии и би ни казала, че в българската земя няма друм по завоите и водопадите, на който не са разигравани кървави сцени между турци и българи; няма българска къща, в която да не е свирепствувал произволно някой правоверен турчин, и няма българско огнище, необлято с кървави сълзи от дивите обиди на това още по-диво госпдстващо племе. Няма брод по българските реки, през който българин да не е пренасял някой турчин. Най-после няма българска гора, на която изворите, студени води и сенчести дървета да не са свидетели на охкания и стенания пълни с пламенни въздишки и злобни заканвания по адрес на угнетителите турци. Такова беше положението на нашия народ под турско иго. Може с положителност да се каже, че в онова време нямаше българин, който да стои вън от общото движение..."

 

Автор: доц. Веселина Вачкова