Георги Натев е един от 35-те почетни граждани на Перущица, удостоен със званието посмъртно с решение № 60 на Общински съвет, протокол № 5 / 28.05.2010 г.

 

Роден е през 1854 г. в Перущица. Георги Натев се сражава през всичките 9 дни на въстанието от 1876 г. до последната битка в историческата църква "Свети Архангел Михаил". Ранен в главата, той изпада в безсъзнание, след което бил захвърлен сред мъртвите. Когато се свестява е откаран от османлиите в Пловдив, където лежи в затвора до неговата амнистия. В началото на 20-ти век издава и спомените си от тези героични дни. След Освобождението е учител в Перущица, Брацигово, Калагларе, Пещера и др. Представител на селищата от целия регион в провежданите сбирки и събрания за обявяване на Съединението на Източна Румелия с Княжество България, разказват от Историческия музей в Перущица.

 

Участник в бунта на перущенци през 1886 г. срещу Стамболовите репресии, поради което е принуден да емигрира в Цариград. Окръжен съветник в Пловдивска област. Член на Пловдивската окръжна постоянна комисия; окръжен и районен училищен инспектор. Главен учител в Перущица. През 1901 г., като участник, публикува първата книга отразила историята и събитията през Априлското въстание през 1876 г. в Перущица.

 

Починал през 1928 г.

 

"Ако би могла да говори нашата земя, тя би ни разказала много единични кървави разправии и би ни казала, че в българската земя няма друм по завоите и водопадите, на който не са разигравани кървави сцени между турци и българи; няма българска къща, в която да не е свирепствувал произволно някой правоверен турчин, и няма българско огнище, необлято с кървави сълзи от дивите обиди на това още по-диво госпдстващо племе. Няма брод по българските реки, през който българин да не е пренасял някой турчин. Най-после няма българска гора, на която изворите, студени води и сенчести дървета да не са свидетели на охкания и стенания пълни с пламенни въздишки и злобни заканвания по адрес на угнетителите турци. Такова беше положението на нашия народ под турско иго. Може с положителност да се каже, че в онова време нямаше българин, който да стои вън от общото движение...", е казал самият Георги Натев.