Георги Натев е един от будителите на Перущица. За този изключителен българин разказват от Историческия музей в града.

 

Той е единственият оцелял бунтовник, записал и отпечатал през 1901 г. събитията от април 1876 г. в живо изстраданата повест „Защитата на Перущица през 1876 г.“. Това той прави с идеята да пробуди народната свяст и възроди спомена след 25 години за безпрецедентната саможертва на перущенци и достойното им участие в Априлското въстание. Подвиг, за който Дженюариъс Макгахан пише, че „това е почти едничкото село, където жителите са оказали истинска съпротива на башибозуците…“

 

Досегът му още като ученик с преподаватели като Димитър Лачков и самия ръководител на перущенското въстание Петър Бонев, навярно разпалва афинитета на малкия Георги към знанието и определя бъдещия му път на учител и общественик непосредствено след Освобождението. А изгарящата го жажда за свобода, подклаждана дълги години от революционния дух на белградския четник, го тласка към мигновено включване в защитата на родното му село, при завръщането му от Пловдив за Великденската ваканция.

 

Така Георги Натев се сражава през всичките девет дни, участва в отбраната на църквата „Св. Архангел Михаил“ заедно с брат си Иван Натев, разкъсан от летящ снаряд, насочен към камбанарията на храма, намираща се пред него. Но дори и куршумът в челото не може да прекъсне живота на 22 годишния младеж, който Съдбата е решила да пощади, за да предаде спомените си от драматичните априлски дни. Така след известна загуба на съзнание и престой сред труповете на убитите си събратя, Георги оцелява като по чудо.

 

В годините след Освобождението на България Натев става учител първо в Брацигово, а от 1878/1879 до 1889/1890 г. г. го виждаме не само като преподавател, но и като ръководител на Класното и Началното училище в Перущица, за което разказва Свидетелство № 1122 на Перущенското училищно настоятелство.

 

Отдаден на идеята за усъвършенстване на просветното дело, той води педагогически курсове за подготовка на млади учители в Панагюрище, а от 23.05.1883 г. е избран за „заседник“ на изпитната комисия на Пловдивския департамент, или с други думи участва в избора на нови „достойни и способни учители“, както е посочено в документа по назначаването му. В полза на учебното дело в родното си място, Натев предоставя сградата на собствения си дом за начално (трикласно училище) от септември 1895 г. до юли 1896 г. чрез специален „контракт“.

 

Хронистът на Априлската епопея не остава безпристрастен и към политическия живот в новоосвободена България. Симпатизирайки на „лъжесъединистите“- русофили и цанковисти, опитващи се да премахнат Александър I Батенберг като пречка за осъществяването на Санстефанска България, деветоавгустовският преврат от 1886 г. го кара да напусне пределите на страната и да остане в Цариград за 3 години, където е изоставен от съидейниците си без подкрепа или материална помощ за оцеляването си. След падането на Стефан Стамболов през 1894 г., Георги Натев е избран за окръжен съветник и член на Пловдивската окръжна постоянна комисия.

 

Верен на историческия си дух, въстаникът е един от инициаторите за създаване на комитет в Перущица, призван да запази и увековечи паметта на мъченически загиналите априлски войни, назован „27 Априлий“ с Устав от 06.02.1908 г., като става негов дългогодишен секретар.

 

Автор на текста: Нели Дакова