За един от бисерите на раннохристиянската архитектура в Европа е призната късноантичната и ранносредновековна базилика „Света Богородица“, прочута като „Червената църква“, която още от IV век, та чак до ХIV-и е приютявала службите на богомолците. Тя е архитектурен и археологически паметник от национално значение и се намира на около километър - два от града, разказва сайтът PlovdivTime.

Червената църква е един от най-забележителните и частично запазени до днес паметници на раннохристиянската архитектура и живопис не само в Тракийските земи, но и в пределите на съвременна България. Култовата сграда се издига в северните поли на Родопите между град Перущица и малкия ѝ квартал Пастуша. Храмът се намира вероятно в близост до  езическо светилище в околностите или периферията на голямо тракийско селище – в насипите наоколо и под основите на сградата са намерени късове от оброчни плочки и висококачествена скулптура. Църквата е изградена от червени римски тухли, разположени върху масивна каменна основа, на което дължи характерния си цвят и популярното си наименование. Редица изследователи предполагат, че оригиналното ѝ име е било „Света Богородица”, поради широко разпространения култ към Божията майка през ранновизантийския период, разказва на сайта на музея в Перущица уредникът Марио Джасим.

Строителството на църкви започнало в IV век и по-специално след  издадения през 311 година в Сердика едикт от император Галерий, с който се гарантирало равноправен статут на християнската религия в рамките на обширната Римска държава. Убедителни основания за времето на изграждането ѝ предлага преди всичко сложното съчетание на квадратни и  кръгли пространства, разположени симетрично около главната композиционна ос на базиликата, който е определящ белег на римските монументални сгради през късната Античност. Видният български археолог Стефан Бояджиев стига до заключението, че първоначалната култова сграда е построена около средата на IV век, но преди управлението на Юлиан Апостат (361-363). 

Последните проучвания на църквата доказват наличието на три строителни периода. Първият е през IV век, когато било изградено главното четирилистно ядро, увенчано с купол, което представлява внушително, стъпаловидно издигащо се тяло, достигащо завидните за времето си 17 метра височина. Внушителната осанка на първичната сграда е ясно указание за големите материални възможности на християнската община, поела грижите на този култов дом, необходим за укрепването на новата религия. От северната и  южната страна допълнително били построени два обиколни коридора – деамбулатории, които се приобщавали към централното пространство през шестте широки отвора, пробити в дъговидните стени на северната и южната конха. Отвътре помещенията били засводени като се използвала широко популярната система на засводявне в Тракия в периода IV-VI век, позната като „балдахинов” или „бъчвовиден” свод. Долните части на стените както в подкуполното пространство, така и в сраничните помещения били облицовани с мраморни плочи до 2 метра височина от пода, който също имал настилка от мрамор. Поради наклонения терен пред входа на западната конха се простирала площадка, предшествана от няколко стъпала. Грижливо иззиданата тухлена зидария е споена от бял хоросан с керамични фрагменти в него, които подсилват конструкцията, подобрявят акустиката на помещенията и отблъскват влагата, която се пропива в стените на сградата от нейните основите. В този вид „Червената църква” има своите близки паралели на Балканите с църквата в Стоата на Адриан в Атина и отчасти с църквата „Св. София” в Одрин.

Има предположение, че първоначалната сграда е представлявала мартирий (мавзолей), в който били поместени саркофазите на седем (неустановени до този момент) мъченици, загинали за утвърждаването на християнската религия по време на гоненията в Римската империя. 

Вторият строителен период се датира към края на V и началото на VI век при управлението на император Анастасий (491-518), когато преустройството вероятно се наложило от необходимостта да се създават по-просторни храмове за нарастващия брой на християните. 

Първоначалната сграда на места е била съборена до основи и към нея били пристроени нови обеми, характерни за базиликите от този период – нартекс (предверие), екзонартекс (външно предверие), параклис и баптистерий (кръщелня). Именно тогава църквата е била изографисана за първи път.  Предполага се, че от запад сградата е имала ограден двор (атриум), който имал символично значение – да приюти непросветените в новата религия. За новите помещения се използвала техниката на смесената зидария (opus mixtum) – камъкът поевтинявал строежите, а тухлените пояси нивелирали и заздравявали конструкцията. 

Доказателство, че двуделният притвор е изграден именно през този период, е неговото неконструктивно долепяне към западната страна на първоначалната сграда. По всяка вероятност над преддверията се простирал общ терасовиден покрив, а връзката между тях се осъществявала чрез една единствена врата. Междинната стена, която се смята, че ги е разделяла, представлявала стилобат, на който стъпвали масивни зидани стълбове, свързани с арки. От запад на външното преддверие било оформено монументално стълбище с портик върху четири колони. На ново била изградена източната конха, но този път малко пó на изток, така че олтарът станал по-дълбок. За целта били пробити стените, които прекъсвали връзката между двата обиколни коридора. Естествено завишеното пространство пред апсидата било дооформено чрез изграждането на площадка, завършваща с канцел (олтарна преграда), съставен от мраморни колонки и едри квадратни плочи, отломки от които са открити през 1921 година. От нивото на площадката подът е спадал, вероятно с три стъпала. По този начин станало отделянето на предапсидното пространсто (пресбитерий) от наоса на църквата, който в случая се позиционирал под централния купол. При това първично устройство олтарът не притежавал характерните парабеми – диаконикон (от юг) и протезис (от север). Тяхното изграждане е станало при управлението на император Юстиниан I (527-565), когато, както е известно, литургията се обогатява, а заедно с нея и архитектурната среда, в която се осъществява свещенодействието.

От южната страна бил изграден малък параклис, в който най-вероятно се изнасяли светите мощи в дните, когато се чествала мъченическа смърт на светец, та поклонниците, които искали да измолят милост пред тях, да не смущават богослужението в храма. 

През втория строителен период било създадено и квадратното кръщелническо помещение от северната страна на външния притвор с малко кръстовидно басейнче, облицовано с мрамор.

Третият строителен период датира от края на X и началото на XI век. Към този момент обходните коридори не били използвани – в северната страна на сградата се забелязва, че проходите към деамбулатория са били зазидани с каменни стенички до известна височина, където са били оформени прозорци. Такава стеничка е частично запазена в средния отвор на северната конха, преграждаща пътя от наоса към обходния коридор. 

През епохата на феодализма църквата е изографисана за втори път, като на места новата стенопис следвала системата на разположение – в пана, фризове и медалиони – на по-старите от VI век – но ги запълвала с други сюжети и изображения.  В северната част А.Фролов описва Архангел Михаил със скиптър в ръка и  облечен в императорски костюм. С интензивно жълта боя е показан златния нимб около главата му, крилете и косите му са кафяви. Изобразен е и Свети Георги – яхнал бял кон, с вдигната ръка, държаща копие, апод лявото му рамо се вижда богато украсен щит.

Друг вид изображения са описани от  Андре Грабар, работил в България през 20-те години на XX век. Това са специална група медалиони в перлени рамки, разположени главно върху широката северна арка. Самият Грабар на това място е виждал 18 такива медалиона с бюстови изображения на крилати млади жени и стигнал до извода, че това всъщност не са ангели, а гении – персонифицирани човешки добродетели и природни стихии.

През втората половина на XI и XII век около църквата възникнал средновековен некропол. Гробовете се откриват предимно на външната северна страна, както и южно и югозападно от църквата, а изолирани – дори под нивото на северния обходен коридор.  

Изглежда армиите на рицарите от IV кръстоносен поход,които действали в околността от началото на XIII век, засегнали пряко храма.

Днес обектът „Червената църква” е социализиран благодарение на европейски проект по ОП „Регионално развитие”. Извършена е реставрация и консервация на руините и стенописите в храма и е построена приемна сграда за посетителите с удобна връзка до нея.

А как изглежда той можете да видите с виртуална разходка.

Фотография: Исторически музей-Перущица