130 години стават днес от рождението на проф. Константин Гълъбов. Той е български учен-филолог, писател и публицист. Автор е на литературоведски и езиковедски изследвания, на критика, есеистика, стихове, разкази, повести, хумористичен роман, спомени. Освен това е и преводач и редактор. Професор е бил в Софийския университет и декан на Историко-филологическия факултет.

Роден е на 17 април 1892 г. в Перущица и е почетен гражданин.

През 1910 г. завършва гимназия в Пловдив.

Записва славянска филология в Софийския университет. През 1911 г. заминава за Гьотинген и там следва германистика, философия, история на изкуството и археология. През 1912 г. се завръща в България, за да вземе участие в Балканската война.

След края на войната продължава следването си в университета в Кил. През 1915 г. защитава докторат на тема „Отношението на Фридрих Шлегел и другите немски романтици към Гьотевия „Вилхелм Майстер“ с оглед на първоначалната му редакция“.

През 1918 г. е назначен за кандидат-учител по немски език във Втора софийска мъжка гимназия. През 1921 г. става редовен лектор по немски език в Софийския университет. През 1923 г. е избран за редовен доцент и основава катедра „Немска филология“. През 1926 г. е избран за извънреден професор, а от 1930 г. е редовен професор в СУ. През периода 1933 – 1936 г. е декан на Историко-филологическия факултет.

Става дописен почетен член на Германската академия в Мюнхен, член на българския ПЕН-клуб, а през 1928 г. – основател на Дружеството на българските есеисти.

През 1948 г. Константин Гълъбов след много перипетии сключва брак с видната германистка и интелектуалка Жана Николова, която приема името му.

През 1958 г. проф. Гълъбов е освободен от длъжността ръководител на катедрата и излиза в пенсия. До 1970 г. остава професор в Софийския университет.

Умира на 25 декември 1980 г. в София