Кризата с криминогенната обстановка в пловдивското село Войводиново, както и последвалото социално напрежение и протести са вследствие на липсата на стратегическа политика за селските региони. Това е само началото - Войводиново е символ на натрупани през годините проблеми, неглижирани от политиците през всички правителства, особено от 2006-а насам, когато България стана член на Европейския съюз. Липсата на специализирана селска полиция, за която Асоциация на българските села настоява от 5 години и проведе редица национални и регионални кампании, е една от причините за достигане до ескалация и конфликти, подобни на тези в село Войводиново. Продължаващото неглижиране на проблемите на ромското население, липсата на стратегия за интеграция във форми на заетост в селското стопанство и обвързаност на социалното подпомагане с ангажименти за образование и трудова дисциплина, доведоха до началото на една тенденция, която тепърва ще се проявява през следващите години. И докато усилията на политическата власт са насочени в усвояването на средства чрез проекти по европейските фондове, то много повече средства в размер на стотици милиони ще бъдат загубени от липсата на адекватна политика за селските райони и регионалното развитие. Косвените загуби и щети за държавата ще бъдат в размер на милиарди, заявяват в писмо до медиите от Асоциацията на българските села (АБС).

Ето и какво коментира пред PlovdivNow.bg председателят на АБС Борислав Борисов

- Г-н Борисов, твърдите, че Войводиново е символ на натрупани през годините проблеми, неглижирани от политиците, и предупреждавате, че ще пламнат и други райони. Какво имате предвид?

- Имаме предвид, че усилията от 2006 г. насам са насочени единствено към изпълняване на европейската политика. Всички са вперили поглед само в еврофондове, проекти, в усвояване на субсидии, а реално чисто стратегически не се обръща внимание на фундаментални неща в селските райони, едно от които е сигурността.

Ние като асоциация от 5 години работим активно по предложение за създаване на специализирана селска полиция, което е желание на стотици кметове от цяла България. Целта е превенция на престъпността. Всички национални и регионални форуми, които направихме по темата, останаха сякаш неглижирани от страна на властите. Включително изчислихме какво би струвало това и обяснихме какво би донесло като преки и косвени позитиви за развитието на селските райони. Тъй като голяма част от селата в последните години, особено в региона на Пловдив, имат подем. Има все повече предприятия, има инвестиции в селското стопанство, както и в неземеделски дейности. Община Марица, Община Калояново и няколко общини в Област Пазарджик вече служат за пример как могат реално да се възраждат селските региони. И всъщност проблемът със сигурността може да стопира всички тези добри инициативи.

- Колко ще струва създаването на специализирана селска полиция?

- Разходите за такава полиция са едва около 0,1-0,2% от брутния вътрешен продукт, който се произвежда на територията на селските региони. И са съвсем оправдани. Въпросът е, че трябва да има политическа воля за това. Очевидно обаче няма, защото в крайна сметка това е рискова инициатива. А основният проблем може би не са парите, а кадрите. От МВР казват, че няма кадри. Правят кампании, като изпращат жандармерия в селата. Видяхме, че в Северозападна България тези кампании бяха абсолютно неефективни. Сега във Войводиново също се напълни с жандармерия. Нормално е да се изпрати жандармерия, когато има конкретен случай. Но това е решаване на проблемите на парче – от днес за днес. Въпросът е, че имаме много рискови райони, подобни на Войводиново, и в региона на Сливен, Пазарджик, почти цялата Северозападна България. Така че тепърва този проблем, който в момента е в Пловдивско, може да се мултиплицира, ако не се вземат мерки.

- След като МВР не разполага с достатъчно кадри, не може ли да реализирате идеята си съвместно с частна охранителна фирма?

- Да, едно от предложенията ни в разработката на концепция за подобряване на сигурността в селските райони беше, ако държавата няма средства, да бъде под формата на публично-частни партньорства. Но пък самите общини скочиха, че едва ли не се изземат функциите на общинските полиции, чрез които те усвояват значителни средства. И на практика е един омагьосан кръг, в който наистина единствено самостоятелната частна инициатива и частни охранителни звена могат да поддържат някакво ниво на сигурност. Държа да отбележа, че вече има места, където този проблем се решава с доброволни отряди, но те са прекалено малко. Ние участвахме в няколко такива инициативи. Освен това щетите, които проблемите със сигурността в селата нанасят на хората, решили да инвестират например в селско стопанство, са огромни всяка година. При нас ежегодно идват сигнали за откраднати трактори или животни, за запалени стопанства. Всичко това спира всяка позитивна инициатива, свързана със заетост, бизнес в селските райони и решаване на проблема с обезлюдяването. Така че инвестицията в осигуряване на сигурност и в превенция на престъпленията, би донесла и много индиректни ползи.

Многократно сме говорили за системи за видеонаблюдение, повече правомощия на кметовете на селата. Да имат синхронизирана работа с МВР, да разполагат с аналитична информация, да има база данни, в която да се поддържа един регистър на всички рискови лица във всяко село. На всички рискови обекти, включително и като дейности, и като незаконни постройки. Всичко това да го има, да е синхронизирано и да се действа превантивно, а не когато каруцата се обърне, както стана във Войводиново.

- Според вас как на практика може да се реализира тази стратегия за интеграция на ромите по селата?

- Аз съм далеч от идеята, че мога да дам магически ключ за решаването на този проблем, натрупван 20 години. В момента има една абсурдна ситуация – всички зърнопроизводители и по-големи земеделски производители казват, че няма работна ръка. Преди дни говореха, че ще внасят от Молдова и Украйна, вчера казаха, че ще внасят 120 000 работници от Виетнам.

Ако има държавна стратегия, която да обвърже социалното подпомагане с образование на децата и работа в конкретни сектори, както е селското стопанство, могат да се намерят форми на трудово дисциплиниране. А в момента тези хора живеят на гърба на нашите данъци. Нищо не правят. Не искат да работят. Десетки земеделски производители са ми казвали, че им трябват 1-2 микробуса с работници за определени дейности в полето. Предлагат им нормални трудови заплащания и те отказват. Предпочитат по цял ден да стоят в кръчмите и да си получават социални помощи. Самата социална политика е абсолютно неправилна в тази насока. Това трябва да е промяната и тя трябва да е обвързана с всички неща, които стана дума. А в момента погледът е вперен в съвсем друга посока – как да се усвоят, разбирайте – да се откраднат, едни пари по еврофондовете. Никой не се занимава с ключовите и стратегически проблеми в селските райони. И не се фокусира вниманието върху националните приоритети и потенциали, които могат да се използват във всеки отделен регион.

Искам да призова за повече отговорност и будност. Земеделските производители, фабрикантите преди Първата и Втора световна война винаги са инвестирали част от средствата си. В момента земеделците, големите зърнопроизводители  получават значителни субсидии. Поне част от тези средства могат да се инвестират в селата, в които живеят. А такъв пример нямаме никъде. Те дори не могат да го допуснат като мисъл в главата си, защото е въпрос на съзнание и осъзнаване. Навремето техните предци са строяли училища, църкви, университети, оставяли са нещо зад гърба си. В момента на всеки аграрен семинар виждаме автопаркове за милиони левове. Нека си купуват нови коли, въпросът е да има и един малък процент социална отговорност. Да оставят нещо зад гърба си. Те нямат будността и съзнанието да го направят, а постоянно прехвърлят топката на държавата. Ако държавата им вдигне малко данъците или акциза върху горивата, отиват с тракторите в София. Но когато трябва и те нещо да направят, да имат тази будност, трябва да подходят отговорно. В противен случай наказанието ще бъде, че зад гърба им няма да остане нищо и с нищо няма да бъдат запомнени.