Археологът доц. Костадин Кисьов и екипът му откриха входа на големия иманярски изкоп на кулата на Малтепе.  „Стигнахме до дупката на иманярския тунел, който открихме миналата година. Сега разкрихме разрушената част на южната стена, след като отстранихме насипа”, разказа Кисьов. 

Кадрите от иманярския изкоп са респектиращи – тунелът е дълъг 40 метра и стига до средата на кулата. Вътре иманярите са избили нещо като стая с размери 5 на 5 метра. Направили са го, след като са извадили камъните, а после са започнали да дълбаят надолу.  Изкопът в дълбочина 2.50 метра. 

В момента археолозите укрепват мястото с подпорни стени, за да предотвратят срутвания.

Само за дни екипът, който работи на терен, е успял да слезе с още няколко метра и гледката на южната фасада на археологическия обект е още по-внушителна. Стената стряска с респектираща височина и изключителното майсторство, с която е градена като се погледне отвън. 

„Кулата на Малтепе ще се превърне в археологически обект от световно значение, гарантирам ви. Това, което се открива, няма аналог в бившата Римска империя”, каза археологът доц. д-р Костадин Кисьов по време на официалния старт на разкопките преди седмица.

Той подчерта, че в момента на обекта е разкрита част от кулата, но в края на юли и началото на август екипът му се надява да стигне до основата откъм южната страна и тогава ще стане ясно за каква монументална сграда става дума.

Археолози и работници са на терен вече от седмица. Вървят усилени изкопни работи. Вече има регистрирани и различни находки – монети и фрагменти от керамични съдове.

„Това е археологически материал, който показва, че могилата е от 3 век след Христа. Това обаче не означава, че самата кула не е строена по-рано. Датировката и на кого принадлежи тази гробница ще разберем, след като стигнем и влезем в нея. Това, което е 100 процента сигурно, е, че тази кула, която ние в началото мислехме за гробна, се състои от секции, плътно построена е с ломени камъни, споени с хоросан и цимент. На практика тази 20-метрова кула е била изградена да носи горе мраморния постамент, от който открихме множество квадри.  Нагоре е била статуята, от която не сме открили нищо”, разказа Кисьов.