България осъдена да плати обезщетение на роми, изгонени от Войводиново

Автор: Plovdiv Now 2736
България осъдена да плати обезщетение на роми, изгонени от Войводиново

Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) осъди България да изплати общо 118 000 евро на роми от пловдивското село Войводиново, на които властите са нарушили правото на личен и семеен живот и на недискриминация - както за вреди, така и за разноски по делото, съобщава Дневник.  

Със свое решение, публикувано днес, ЕСПЧ установи, че българските власти са нарушили правото на личен и семеен живот (чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека) и на недискриминация (чл. 14 във връзка с чл. 8 от Конвенцията) на ромите, които в началото на 2019 г. бяха прогонени от пловдивското село Войводиново.

Тогава 56 роми са били принудени да напуснат домовете си. Прогонването идва след побой и серия протести в селото. На 6 януари 2019 г. избухва скандал между двама роми и 33-годишен командос от специалните сили. В резултат командосът е пребит и хоспитализиран за няколко дни. Извършителите бяха незабавно арестувани, обвинени и в началото на април 2019 г. - осъдени.

Инцидентът предизвика протест, подкрепен и от радикални групи от Пловдив. На тяхна страна застана и кметът на селото, който предупреждава живеещите там роми да напуснат, припомнят от Българския хелзински комитет. правозащитната организация. Общо около 100 роми, сред които бременни жени, деца, възрастни хора и хора с увреждания, напуснаха Войводиново. Те намериха временен подслон при роднини, приятели, в бараки и изоставени постройки в Пловдив, в населени места в близост до Пловдив, а някои бяха принудени да отпътуват до населени места, които са на 300 и повече километра от града.

Два дни след инцидента, на 8 януари, тогавашният зам.-премиер Красимир Каракачанов посети селото и разпореди незабавно "разчистване" на незаконните постройки във Войводиново, което доведе до събарянето на част от тях, а след намеса на кмета водата и токът бяха спрени към цялата махала. В отговор между 200 и 300 роми се събраха на протест в София и поискаха оставката на Каракачанов.

Събарянето на постройките направи връщането на хората по домовете им практически невъзможно, а дори тези, които искаха да се върнат въпреки лошите условия и риска, бяха спрени от полиция по искане на местните власти. Опитите тези действия на властите да бъдат оспорени пред Административен съд - Пловдив, и пред Върховния административен съд останаха без уважение.

На 1 април 2019 г. прогонени роми подадоха искане до ЕСПЧ за привременни мерки във връзка с тежката ситуация, в която се намират. На 24 април 2019 г. съдът разпореди такива мерки относно 16 жалбоподатели, повечето малолетни деца, с което изиска да им бъде осигурено подходящо настаняване. Българското правителство обаче отказа да изпълни привременните мерки. ЕСПЧ подчертава, че ромите от селото са били подложени на ситуация, която да предизвика страх у тях, както и че на по-късен етап не са могли да се завърнат в техните единствени домове, независимо от статута им на незаконни.

В решението си съдът обръща и внимание на обстоятелството, че вицепремиерът Каракачанов е направил силно стигматизиращи и широко разпространени от медиите изявления колективно за ромския етнос. Става дума за репликата му "Циганите станаха много нагли" от 2019 г., за която през юни 2021 г. Върховният административен съд намери основание да се търси омразна реч.

Европейският съд по правата на човека отбелязва и изявленията на кметовете на селото и общината, че "общественото мнение е едно - връщане назад няма", "ще има много неприятности в бъдеще, ако се върнат [ромите в селото]", "сега е време да се отърси България и да тръгнат", "ще им платя транспорта от България до където решат". ЕСПЧ установява, че подобна публична демонстрация на неприемане на ромите представлява реална пречка за тяхното мирно завръщане предвид факта, че подобни публични изявления на държавни органи дават основание за страха на жалбоподателите.

Съдът обръща внимание, че кметът на селото не е потърсил съдействието на полицията, за да осигури връщането на прогонените в домовете им, нито пък им е предоставил информация за социални услуги или друго съдействие за осигуряване на подслон. Въз основа на всичко това ЕСПЧ констатира, че кумулативният ефект от бездействието на различните компетентни органи - кметовете, полицията и прокуратурата - е довел до ситуация, в която всички жалбоподатели са били прогонени от дома си, като това бездействие не е било санкционирано в националните производства.

На жалбоподателите са присъдени общо 109 000 евро като обезщетения за неимуществени вреди, както и 9000 евро за разноски по делото. Пред съда жалбоподателите са представлявани от БХК.

Подобни новини

Вашият коментар през Facebook

Новини Trafficnews logo

Изпрати новина